Константинос Саитидис – един от непознатите пещерци
[dropcap]П[/dropcap]ещера. В рубриката „Непознатите пещерци“ представяме – Константин Саитидис.
Константинос Саитидис е от стар пещерски цинцарски род. Роден е около 1800 год. Завършва Централното гръцко училище в Пловдив, работи като помощник –учител в Пловдив. До 1842 г. работи като учител в пещерското гръцко училище. Учебната програма, по която преподава К. Саитидис включва освен практическа аритметика, още Катехизис, география, епистолография, елементарна граматика, христоматия и Езопови басни.
В Пещера всички хора, които се нуждаят от светско знание, а това са търговци, занаятчии и богатите пещерци пътуващи по всички краища на империята, записват децата си в гръцкото училище.
През 1842 г. напуска Пещера и става учител в Пазарджик. Неговото място заема Спас Зафиров, който по-късно става учител в Калофер по гръцки език на Ботев и Вазов.
За стабилните устои, върху които е организирано пазарджишкото гръцко училище, свидетелстват позитивните референции за учителя Константинос Саитидис и добрите думи на Константин Фотинов, който през 1843 г. преминава през града и в своето „Общое землеописание“ квалифицира училищното заведение като „доста прехвално“, но за съжаление „елиногреческое“, а не „славяноболгарско“.
През 1848г. директор на Гръцкото училището в Асетонград става Константинос Саитидис. Идвайки в Асеновград, Саитидис методически организира обучението и дава категорично неговата насока – издигане в култ на древната гръцка култура и наследство, формиране на чувство за съпричастност към съдбата на свободна Гърция. Саитидис дори е автор на стихотворение, посветено на “Станимака – отломка на героичния елински народ”. Абонира училището за 50 бр. от книгата на Цукалас “ Историко – географско описание на Филипополската епархия”.
С дългогодишното си учителстване тук Саитидис успява да създаде и свои приемници на които осигурява следване в Атина за сметка на общинската каса. Нужната за тази мащабна дейност финансова подкрепа училището получава от живеещите в чужбина пловдивски и асеновградски търговци. По негово време курсът на обучение е 7 отделения, като в горните се прави опит за даване на класно образование, въпреки че училището не е обявено официално за такова. Ясно е, че хуманитарният уклон, характерен за гръцкото образование през епохата, е залегнал и в учебната програма на асеновградското училище. За да затвърди светския характер на обучението, Саитидис абонира училището за много нужни книги.
Заслуга на Константин Саитидис е и откриването на девическо училище в Асеновград през 1854 г. с учителка дошлата от Атина Ангелина Иакинту.
През всичките тези години на учителстване на Константинос Саитидис в Пловдив, Пещера, Пазарджик и Асеновград, образование са получили десетки български възрожденски деятели, които по-късно застават начело на борбата за българска самостоятелна църква и българско светско училище.
Пряк потомък на Константинос Саитидис е бележитият пещерец проф. Янко Тодоров /1893-1951/ – виден изследовател на античната история на българските земи.
Автор : Димитър Павлов