90 години от рождението на Манчо Макаринов

Пещера. Манчо Макаринов е деец на художествено-творческата интелигенция на Пещера и България от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в. Той е част  от първопрохождащата  ромска интелигенция, но надмогнал собствената си социално-културна среда, постепенно се смесва с българската интелигенция.

Пълноценното  включване в обществото на актьора и хореографа Манчо Макаринов, е въпрос на осъзнат личен избор. Но за да стигне до този избор, той преминава дългия път на образоване, узряване, възпитание, съпреживяване но и на себепознаване и самоуважение.

            Манчо Макаринов е роден на 6 януари 1934 година в Пещера

Средното си образование завършва н родния си град. Започва кариерата си на танцьор в колектива на ДИП “Антон Иванов” гр.Пещера. През 1956 година постъпва във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” , където големият артист и педагог Георги Стаматов го нарича “Моят малък Отело” и където се налага с таланта си. След завършването на института работи като актьор и хореограф в София, Варна и Пазарджик.

С Постановление №30 от 1 октомври 1964 на МС театърът в Пазарджик се закрива и преминава към Градския народен съвет. В театралната трупа продължават да работят  26 актьори, между които е и Манчо Макаринов.

Манчо Макаринов се снима и в някой кинопродукции като: „Шосе Е 107“, и „Всички и никой“.

           Неговата творческа дейност започва някъде през 50-те години на ХХ век

Любовта му към българския фолклор, към българската народна музика и танци е толкова голяма, че той зарязва актьорската работа и се отдава изцяло на танцовото изкуство. Ръководи състави във Варна, Кърджали, София, Пазарджик и Пещера. Негови постановки са се играли в Русия, Югославия, Германия, Полша, Гърция и др.

Един от основателите на ансамбъл за песни и танци Пазарджик. През 1974 год. в Младежкият дом в гр. Пазарджик се възражда  състава за народни танци „Чавдар“ на който Манчо Макаринов е първи ръководител. Ето какво пише за него неговия ученик и последовател Борис Ганчев: „Манчо Макаринов беше уникален човек. Умен, начетен, беше завършил НАТФИЗ и е работил като актьор в пазарджишкия театър. Много кадърен ръководител. От него научих много неща за танца. Искаше сам да се докаже без да се съобразява с никой. Когато направи „Четата на Бенковски“, където аз играех главна роля, се явихме на републикански фестивал. Бяхме най-добрите, но заради несъгласието му с журито получихме сребърен медал.“. През 1977 год. Манчо Макаринов  избира за творческия си път друга посока и напуска ансамбъл „Чавдар“.

За хореографските постановките на Манчо Макаринов проф. Стоян Джуджев пише: – „В танцовата сюита озаглавена „Криви пазарджишки хора“ композиция и обработка на Манчо Макаринов, съставът изпълни с истинско майсторство  едни от най-сложните хора в неравноделни променливи  ритми и тактове,  твърде характерни за музикалния фолклор от пазарджишкия край“.

Създател и ръководител до смъртта си на Ансамбъл за народни песни и танци “Здравец” гр.Пещера

Със своите постижения ансамбълът се нарежда сред най-емблематичните танцови формации в Пазарджишка област. Репертоарът  му  включва  хореографски постановки от всички етнографски области на България. Костюмите на ансамбъл “Здравец” са разнообразни и пищни, запазили автентичността на нашата традиция. За важността на носиите той казваше: – „Чрез своите багри, шевици и голямо разнообразие, ние ще успеем да изразим настроението на българина и неговия неповторим темперамент“.          Танцов ансамбъл „Чавдар“

Концертите и спектаклите на ансамбъла на Манчо Макапинов винаги се превръщат в празници на народното творчество, на таланта и гения на българския народ, съхранил в продължение на векове своя бит и култура. Ансамбъл „Здравец“ изнася внушителен  спектакъл и на сцената на зала 2 на НДК през 1988 г. Взима активно участие в различни културни събития, фестивали и национални прегледи на художествената самодейност. С вълнение и възторг публиката аплодира изкуството на Манчо Макаринов и неговите танцьори, познато не само у нас, но и в страни като Русия, Югославия, Германия, Полша, Гърция и др

От всеки зонален, областен и републикански прегледи ръководителят и авторът Манчо Макаринов винаги е бил отличаван с бронзови, сребърни и златни отличия.

За особени художествени заслуги и постижения той е носител на орден “Кирил и Методий” ІІІ степен, а по случай 50 годишният му юбилей през 1984 година, той е награден и  с орден “Кирил и Методий” І степен.

Запознавайки се подробно с живота и дейността на Манчо Макаринов, човек разбира, че той е бил една от ярките фигури в културния живот на Пещера през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Умира през на 12.ХІ.1989 година и е погребан в град Пещера.

 

Димитър Павлов