28 март 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

110 години от рождението на Атанас Христов Терзиев /1911  –  1990/

istoria

Роден е на 7.05.1911 г. в град Пещера

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Атанас Терзиев е една личност, вярна на идеалите на  своето поколение, която поставя над всичко работата в името на човека. Безпределната му честност и взискателност към себе си и другите го открояват сред заобикалящите го. Животът му, продължил почти осем десетилетия, е пропит с възторг и разочарование, радост и мъка, удовлетворение от постигнатото.За него той споделя:“Животът е много сложен.И хубавото, и лошото вървят заедно… А на мене все още ми се иска да живея!“

Роден е на 7.05.1911 г. в град Пещера. Израства в многолюдно семейство на майстор колар и домакиня, заедно с двама братя и малка сестра. Трудният живот на семейството  не му позволява да осъществи своите и на родителите си мечти за високо образование – то стига до седми прогимназиален клас. Завършва основното си образование в родния си град и започва работа на 15 години, за да помага на семейството си, останало без баща след войните 1912-1918г. Труди се като продавач в магазини, прислужник  в Популярна банка, където усилено изучава банковото дело като книговодител, и счетоводител в Дървообработващия завод в Пещера. През младите години той проявява разностранни интереси. Участва активно в различни дейности на въздържателното дружество в Пещера – в борбата за трезвеност с председател  д-р Стефан Гаврийски. А  по онова време отчаяни въздържатели са Йордан Ковачев, Иван Велков, Георги Арачийски, Леонид Мерджанов. Включва се в движението за изучаване на международния език „Есперанто“, като си кореспондира с  есперантисти от Финландия, Чехословакия, Америка, Аржентина, Китай, Англия. В неговите дейности участват по-късно Стоян Танев, Цветан Гиздов, Стоян Кендеров, Стефан Манчев. Участва в създаването и дейността на атеистичната организация „Безбожник“/1929г./, с другарите си Демир Демирев, Георги Самаров, Аспарух Хамамджиев и др. Формира се група  от прогресивни младежи, наречена „Мошава“ с водач Малин Малинов, с което се слага началото на туристическото дружество „Купена“.Положително проявление на младежки групи е създаването на футбола /1918-1919г./

Радетел на кооперативното движение, Атанас Терзиев ръководи  редица дейности на Популярна банка като пропагандира създаването на клубове, читални и други развлечения  към кооперациите за младежта.

Привлечен от литературата и изкуствата, той чете класиците, запознава се с преводна съветска литература и активно участва във формирани групи от идеалисти младежи, инициативни в културно отношение. Подготвят се и се представят пиеси пред гражданството на Пещера. И самият той проучва, изследва и описва историите на създаването и действията на възникващите в града различни групи и движения.

Интересни са връзките на Атанас Терзиев с различни обществено-политически дейци, с които поддържа редовна кореспонденция. Такъв е Йордан Ковачев – колоритна личност с голямо обаяние като общественик, писател, политик, един от най-талантливите преводачи в България на руските класици Пушкин,  Лермонтов, Тютчев. Дългогодишна е и връзката му с неговия учител по рисуване, художника Никола Димитров, с когото си пише до неговата смърт.

В началото на 1945 година Атанас Терзиев е мобилизиран и заминава за фронта в санитарна част, където пребивава до края на войната. Като ветеран от Втората световна война е награден с орден. В своите спомени той разказва за пътищата на войната, за събитията при Драва-Соболч и Драва-Чехи, за влаковете с ранени войници, за смелостта на българските герои, за войнишките съдби.

В мирните години  Атанас Терзиев продължава да работи в Популярна банка и активно се включва в обществения живот на града.През 1952 г. е предложена  неговата кандидатура  за кмет на града, където работи  до 1956 г. Вълнението му е голямо и той заявява: „Гласува ми се доверие, което значи отговорност.“

Редят се години с ентусиазъм и редица постижения, но и с много трудности, които се опитва да преодолява. Започва строителството на административната сграда на ГНС след отчуждаване и събаряне на стари паянтови постройки. Поставено е началото на Баташкия водносилов път и ВЕЦ „Пещера“. Намеренията са това строителство да се използва за благоустрояване на града. Започва се с работнически жилища на мястото на отчуждени стари и негодни  постройки. Построява се нов резервоар, околовръстен канал за събиране на дъждовни води от скатовете на м. Голяма страна и от всички дерета в западната част на града. Бившите гробища са превърнати в парк с паметник-костница на падналите граждани на Пещера в борбата срещу турското робство, капитализма и фашизма. Проектът е на арх.Тодор Кожухаров и изпълнител от колектив с ръководител Маша Йончева. Един изключително надарен майстор-каменоделец е Владо Шопов.

Много от обектите се започват и завършват на доброволни начала от гражданството.

Предоставена за Пионерски дом е отчуждената къща на Кьосеиванови и носи името на Никола Вапцаров. Открита е лично от майката на поета. Домът развива разнообразна дейност благодарение находчивостта и уменията на неговия директор Никола Маринов.

През 1956 г. е основан ОС на БТС, на който Атанас Терзиев е председател. По-късно по негова инициатива е поставен въпроса за построяване на хижа около  лагера на отряд „Антон Иванов“ в м. Техеран. Извършва се строителство на трафопост на новооткритата пещера „Снежанка“.

Едновременно с постиженията налице са и неимоверни трудности. За преодоляване на безработицата общината организира курсове – създава се килимарски цех в разрастващия се Стопански промкомбинат, започва участието на хората с доброволен труд, ражда се самооблагането. Полагат се основите за създаване на ТКЗС.

След изтичане на мандата, през 1956г. Атанас Терзиев е прехвърлен на работа в Потребителна кооперация „Петър Велев“ като председател. Още през първата година под негово ръководство са налице резултати от съвместната дейност: планът се изпълнява,  печалбата е увеличена, раздадени са голям брой дивиденти, укрепена е трудовата дисциплина. Започва строеж на закусвалня, ресторант „Родопски светлини“ е открит. Продължава разширяването на магазинната мрежа в града.

След решение ГК на БКП  Атанас Терзиев отново е преместен на друга работа – последователно е инспектор в Професионалните съюзи в Пазарджик и Пещера, председател на Контролния съвет на ТКЗС – Пещера.

Продължава да участва в обществения и политически  живот на града.Прави редица проучвания по историята на различните дружества, съюзи и формирования, на града и на рода си.

През 1942 г. създава семейство с Мария Солова и имат три деца, които продължават да пазят заветите на своите родители, тяхната вяра в доброто и надеждите за по – смислен и качествен живот.

Още през младите си години се интересува от литература и изкуство, автор е на много стихотворения, разкази, опити за повести и романи, драми и сатирични миниатюри, повечето -непубликувани. През 1999 г.бе издадена книгата – опит за портрет „Напразно ли живях“ – автор Екатерина Данчева, посветена на Атанас Терзиев. Негови издадени творби са поместени и в антологията  за Пещера „Под сянката на стария кавак“ /2005г./

Първата му издадена книга е пътеписът „От Пещера до Париж и обратно“/2006г./, плод на едно пътуване на автора на Запад през 1980г. Книгата дава представа за мислите и чувствата на един човек, живял през две епохи, носил в себе си противоречията им, но с формирани възгледи за живота и света.

През 2011 г., по случай 100 години от рождението му, неговите наследници издават книгата му „Моите пътувания“- пътни бележки за многобройните пътувания из страната и някои в чужбина, като водещ на група от Клуба на пенсионера – Пещера.

Преклонението му пред  забележителностите  на България, красотите на българската природа и историческите личности  е пропито във всяка негова дума или израз, във всеки ред.

Целият си деен живот Атанас Терзиев посвещава на България, на родния си град Пещера, на семейството си. И до последния ден от живота си той се интересува от всичко, не може да си представи, че ще напусне  този свят – толкова много му се живее…

И остава със своите размишления в творбите си, запазва чрез тях желанието си да бъде.

Умира на 12 август 1990 г. в Пещера.

 

Автор: Екатерина Данчева


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!