Да си спомним за Мелина Меркури
Мелина става международно известна с филма „Никога в неделя“ (1960), режисиран от съпруга ѝ Жул Дасен. След военния преврат в Гърция през 1967 година посвещава голяма част от времето си на лобиране в Западна Европа и САЩ срещу хунтата. През седемте години на диктатурата тя е най-известна като един от най-големите критици на военния режим.
Диктаторите й отнемат гръцкото гражданство, конфискуват собствеността и правят опит за убийството й в Генуа. Нехаейки към последствията, тя продължава да се бори до падането на военната хунта с речи, интервюта, записи, шествия, концерти, гладни стачки.През 1974 г. се завръща в страната и се присъединява към ПАСОК.
Тя е министър на културата в правителствата на Андреас Папандреу (1981-1989 и 1993-1994). Меркури пази този пост цели 8 години. От тази позиция тя изпъква с пламенната си битка за връщането на откраднатите мраморни фризове от Партенона, които в момента се намират в Британския музей.
Нейна беше идеята и тя постави основите на Новия музей на Акропола.
През далечната 1960 г. енигматичната гъркиня Мелина Меркури изпява „Децата на Пирея”. Песента я прави световно известна. Песента й до днес е химн на Панатинайкос.
Умира в Ню Йорк на 6 март 1994 година от рак на белия дроб.