Да си спомним за Златю Бояджиев

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово.

Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“.

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.