Да си спомним за Борис Машалов
„На 16 юли 1962 година спря да тупти благородното сърце на Борис Машалов – огромна загуба за народната ни песен. Човекът си отива, но неговото дело и име остават. Това велико име, което времето не може да заличи от паметта на българите по посока на народната песен е Борис Машалов. Той даде на българите неговите блестящи изпълнения в народните си песни и изрази всичките трептения на човешката, българска душа. Борис Машалов не може да отиде в забрава. Както слънцето в природата грее, така и Борис Машалов грее в народната песен, какво голямо явления е този голям певец – бащата на народните певци.“
Георги Лушнарев
На дванадесет години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София.
През годините Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.
Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.
За изключителния му талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I степен.
През 2014 г. по случай стогодишнината от рождението на Борис Машалов „Годишните фолклорни награди“ изработват плакет в негова чест.
Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“ – „Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма – „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“ – на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.
Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. на 48-годишна възраст от хронична бъбречна недостатъчност.