Покоряването на връх Арарат  : Една от важните задачи- да преговоря един основeн урок. Човек издига себе си чрез душата си

Пещера. Красимира Георгиева е от Пещера. Омъжена, с едно дете.

Голямата си обич към изкачванията на планини Красимира обяснява с нуждата да покорява неизвестното, за да осъзнае истинското величие на Човека. От 12 до 19 август, заедно със съмишленици от страната избира дестинация предложена от туристическа фирма.

Целта е покоряването на връх Арарат.

СПРАВКА :

Връх Арарат е най-високият връх в Арменското плато (5165 m). Той се намира в Североизточна Турция, провинция Агръ, на 16 km западно от Иран и 32 km южно от Армения. Първото българско изкачване на върха е от Златан Силянов Златанов, турист от град София през лятото на 1928 г.

К. Г. : Любител планинар съм. С изкачване на планини се занимавам от доста време. Изпитвах непреодолимо желание да проверя ще успея ли с това предизвикателство. Мамеше ме височината, разположението, препятствията, които ме очакват по време на прехода. Тръгнах, защото човек е роден да надгражда. Непрекъснато иска още и още…

Красимира има в актива си почти всички известни върхове в България. Мусала 2925 m, е най-високата точка в постиженията й.

К. Г. Усещането, че покоряваш безкрайността, адреналина и волността ти дават сили. Щастлив си като оставиш дребните загуби и победи там-долу. Виждаш нови хоризонти пред очите си, душата ти се слива с необятността. Започваш да гледаш с други очи обществото, познатите ни постижения губят смисъл и значение пред величието на новата височина.

Преходът до върхът се прави през нощта. Движението е в колона. Пред очите на алпиниста се вижда осветеното от челника. Предвидени са четири нощувки в палатки в два лагера. Губиш представа за реалността, казва Красимира зареяла поглед в небето.

К. Г. Притеснявах се от височинната болест, която те връхлита без предупреждение и явни симптоми. Знаех, че сполети ли те, път напред няма. Връщат те водачите. Компромиси не допускат и толерирата. Бях уверена в силите си, знам предела на възможностите. Но планината е тази, която отрежда изпитание характерно за всеки поотделно. Гарантирано доверие ти дават водачите. Те се грижат за всичко по време на изкачването. От техните съвети и професионализъм зависи успехът на мисията.

Пътьом групата среща други съмишленици, продължава разказът си Красимира. Сред тях и българи, решили да пробват късмета си. Слизайки надолу, те са доказали възможностите си. Осъществили са поредната си мечта. Имат нужното самочувствие, щедро раздават съвети за по-добра кондиция по време на път. Показват някои тънкости при опаковане на багажа. И не пропускат да се пошегуват, че българите са инато племе и трудностите едва ли ще ги спрат в устрема напред.

К. Г. Най- магичното нещо, което се разкри пред очите ми от върха беше изгрева. Да посрещнеш новия ден на такава височина те оставя без дъх. Губиш представа за реалността. Усещаш как планината ти е разрешила да я покориш, дарява те с нещо, което долу няма как да видиш. Раждаме се, страдаме, умираме, а светилото те обгръща в пурпурен плащ и се чувстваш някак неземно. Разбираш, че в този живот си длъжен да разчиташ единствено на силните си страни, и веднага осъзнаваш, че вълнуващ начин на живот може да е само планинарството.

Когато избира Арарат и потегля към поредното си приключение, Красимира взема със себе си знамената на община Пещера и на България.

Там, сама, под първите лъчи за деня, при минусови температури с трепет гордост издига символите на своята принадлежност.

За да каже тихомълком „Арарат принадлежи на една страна, той не е твой. Но ти беше отредено да постоиш там. И да покажеш на света, кой си и от къде идеш. Защото след секунда вятърът ще замете следите ти. Но слънцето остава свидетел…А аз покорих страховете си“.