„Осемте хилядолетия на Пещерския край“ може да бъде закупена от вторник

Пещера. Вторият тираж на алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ пристига при читателите си във вторник

Вторият тираж на първа част от алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ вече е готова и може да бъде закупена от вторник, 29 ноември от ХГ“Проф. Веселин Стайков“ в гр. Пещера. Припомняме, че първият тираж бе изчерпан седмица след като  книгата бе представена в Историческия музей. В първата част ви представихме развитието на региона от Праисторията до края на XIX в., етносите, които и днес живеят в Пещера, храната и местни рецепти, спецификата на местни думи и игрите, любими на поколения пещерци.

Инициатор и издател на научно-популярното четиво е „Биовет“ АД, фирмата изцяло финансира създаването на алманаха. В момента книгата се продава с благотворителна кауза – от събраните средства ще бъде закупен компютър и мултимедиа за нуждите на Историческия музей, а също така лаптоп и принтер за Художествената галерия.

Предстои издаването на втора част, която ще обхване периода от ХХ в. и първите двадесет години на ХХI век. Във втората част очаквайте и разказите на съвременници за миналото на града.

Днес ви предлагаме откъс от първата част.

Храненето на пещерци през Възраждането

(началото на XVIII-XIX век)

Лиляна ЧИЛИКОВА

Храненето на пещерци по време на Възраждането е разгледано в „Енциклопедичен речник Пещера“ на Анастас Пунев. Авторът отбелязва, че храната през XVIII и XIX век е основно постна и се състои от фасул, леща, зеле, нахут, праз, туршия, сушени сливи. Хлябът се произвежда вкъщи, но малко хора могат да си позволят да ядат само пшеничен хляб, затова по-голямата част от пещерци го премесват с ечемик, царевица, ръж. Пунев така описва хранителните навици на пещерци: „Яде се предимно козе и овче месо, през зимните месеци и свинско месо, а птиче месо много рядко. Месото се консервира: солено месо и сланина, пастърма, саздърма, суджук, луканка. Всяко домакинство има дойни животни – по-рядко крави и биволици и навсякъде кози и овце. Поддържа се редовна консумация на млека – прясно и кисело, сирене, извара, масло, мътеница. Консумацията на плодове е слаба. Ядат се предимно диви плодове – киселица, джанка, круша и съвсем малко от единични плодови дървета в дворовете, нивите, ливадите и лозята. Слаба е консумацията на пресни зеленчуци… Практикуват се обикновено две хранения на ден.“

 

Народна кухня на пещерци

(от края на XIX век и началото на XX век)

В труда „Етнографски проучвания от Пазарджишкия край“ Вася Гергинова представя статията си „Народна храна“, където откриваме сведения за обичаите и традициите в народната кухня на пещерци от края на XIX век до началото на XX век.

Авторката Гергинова изяснява какви са особеностите на храненето през първите декади на изминалия век в Пазарджишкия край:

„Храненето е три пъти дневно – закуска (ручок), обяд (пладнина) и вечеря. В лятно време, когато денят е по-дълъг се хранят и четвърти път, около 16,00 часа (по икиндия), когато дояждат останалата от обяда храна.

Основното хранене в пазарджишките семейства е вечерята. Готвят се местни и постни ястия и то в количество достатъчно, за да остане храна, която консумират за обяд на следващия ден.

В къщата обикновено готви свекървата. Когато тя остарее, готви най-голямата снаха. Ястията приготвят в бакърени съдове – тенджери, тигани, котли, или в глинени гърнета и гювечи. Течностите (вода, вино, ракия) сипват в стомни, бъкали, бакърени котли, бакърени тасове. Съдовете, които използват в домакинството, купуват срещу жито, по-късно – с пари. Порцелановите съдове се появяват в селския бит по-късно – към средата на XX век.

Хранят се в стаята на свекървата (бабата) върху софра (паралия – ниска кръгла маса). Тя стои до стената на стаята и се поставя в средата, когато сядат да се хранят. Не се застила в ежедневното хранене. Гозбата, която се поднася, е една. По-голяма паралия е използвана за гости, на събор, в празнична обстановка; тя се застила и с шарен месал. През лятото всички се хранят в голям пруст. Докато стопанинът на къщата (свекърът) не дойде, не сядат да се хранят, а който закъснее за трапезата – не му сипват от гозбата.

На трикраки столчета ще седнат мъжете (в по-богатите семейства) или на възглавници, натъпкани със слама (в по-бедните семейства), а жените – на колене.

На паралията всеки си знае мястото. На единия край на трапезата сядат мъжете. Годният за работа сяда при най-старите (стопанина и стопанката), вуйчото и прочие. Синът сяда от едната страна на баща си, а момичето – до майка си. Преди ядене казват молитвата (най-възрастният) и се кръстят –  „Господи, дай ми да ям с твоите земни блага, не ме лишавай от твоето царство небесно.“ Пръв посяга към храната дядото, той чупи и хляба. При хранене се пази мълчание, имат право да говорят само най-възрастните – бабата и дядото.

Свекървата сипва от гозбата, а снахите сервират. Най-хубавите меса се слагат на стопаните (свекър и свекърва), а на децата – по-малките. Храната сипвали в калени паници и блюда или в дървени копанки, а водата – в стомни или малки котлета.

Двама-трима мъже се хранят от една паница, две-три жени също от един съд. Децата се хранят отделно – на малка паралийка, ако няма такава – на земята, на коленца. Служат си с дървени лъжици (до началото на XX век), след това с алуминиеви лъжици и вилици. Яденото се слага в калени, гледжосани паници, правени на ръка. Пиенето слагат в калени паници (купички). Всички глинени съдове, правени на ръка, купували от грънчари. В бакър източвали виното и го разсипвали в паница, от където пият. Солта и червеният пипер се поставяли в кутийки. Зърнените храни се съхраняват в чували, складирани в долап: маслото – в гърнета; сиренето – в качета. Хлябът се увива във вълнени месали. Готви се в тенджери – в миналото в глинени гърнета и гювечи. Вода топлят в котел.

На закуската казват ручок, а на обяда – пладнина. Вечерят след залез слънце. През лятото, тъй като денят е голям, икиндуват.

Когато приключат с храненето, отново се кръстят. Най-младата снаха вдига трапезата. Вече изчистена, софрата се вдига и опира на стената.

Когато отиват на нивата, мъжете носят водата в бъкел, а жените – дисагите с хляб, сирене, краставици, чесън, кромид, сланина, сол и пипер в солници. Ако не са си вземали храна, по обяд ще донесат от яденето, или някой от мъжете ще се върне в къщи да го вземе.“