24 април 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

„Осемте хилядолетия на Пещерския край“ се срещна със своите читатели

muzey peshtera

Пещера. Над осемдесет човека се събраха на 25 октомври в двора на Исторически музей – Пещера, за да присъстват на представянето на първа част от алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“. „Пътешествие във времето. Това се крие между кориците на тази книга. Ще ви върнем хилядолетия назад, за да разкажем миналото през призмата на изследователи, историци и днешните жители на Пещера, Радилово и Капитан Димитриево. Книгата ще ви изненада с информация, различна от известната до момента. За първи път ще ви представим местни рецепти и обичаи, думи, характерни за региона, спомени, снимки, известни пещерци от миналото до наши дни. Най-интересните места в района. Ще разгледаме Пещера в контекста на съседните селища. Крайно време е да разберем, че ние всички сме деца на този край и това, което ни свързва, е повече от онова, което ни разделя.“ – пише в предговора на изданието.

Книгата, която ще се състои от поне две части, е изцяло финансирана от „Биовет“ АД.  Сред публиката бе и кметът на Пещера Йордан Младенов, той заяви: „За мен е истинско удоволствие да присъствам днес на представянето на тази книга за историята на нашата община. Скъпи приятели, това нямаше да бъде факт, ако не беше „Биовет“ АД – най-голямата фирма в нашата община, винаги е седяла до ръководството на общинска администрация, помагала ни е в трудни моменти. Благодаря им за това, което оставят на пещерската общественост. Благодаря на хората, които са се погрижили да вкарат в тези красиви страници цялата история на община Пещера. Желая успех и на тях, и на всеки един от вас“, каза кметът.

В продължение на месеци върху алманаха работи сплотен екип – преподавателят по БЕЛ Валентин Стоянов, преподавателката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Лиляна Чиликова, журналистите Димитър Насков и Стефка Венчева, шефът на отдел „Култура“ в Община Пещера Димитър Павлов, уредникът на ИМ-Пещера Георги Шопов, както и хората, чиито произведения са цитирани в алманаха – акад. Васил Николов и доц. д-р Йордан Илиев. Повече от година продължи работата по написването на първата част от алманаха, който проследява развитието на Пещерския край от праисторията до края на ХIX век.

Историята на краеведските проучвания бе представена от доклад на уредника на ИМ Пещера Георги Шопов:  „Алманахът безспорно е нов принос в краезнанието – в него историята, културата, бита и поминъка на населението от района са представени в научно-популярен вид. Началото за проучването на миналото на Пещера поставя Иван Попов – първият професионален историк на нашия град, отделя десетки години за проучване на историята от най-дълбока древност. Записва стотици страници с разкази на стари пещерци , които най-внимателно и добросъвестно е съпоставил. Проучва цялата достъпна литература , пръсната във вестници, списания, книги и юбилейни листове. През 1944 г. е завършен труда му „Пещера до Освобождението“. Тази първа краеведска книга става част от излязлата през 1973 г. „Страници из миналото на град Пещера“ под редакцията на пещереца проф. д-р Веселин Хаджиниколов – превърнала се в настолна книга в почти всеки пещерски дом.

Следващите поколения – неоценим е трудът на Петър Велков. Той е бил юрист и кмет на града (1939-1944 г.) – огромен принос със задълбочено изследване върху дейността на пещерските майстори –строители през 19 в. Изследва живота на видни пещерци и пещерски родове, написал е и за старите чаркове и чаркчии (1977). Повече от две десетилетия с много усърдие и любов Анастас Пунев прави своите проучвания и създава огромен личен архив. „Някогашната пещерска чаршия“ и „Пещера – нашият град“ (1995) са известните му книги. „“История на пещерската община“ и „Левски и Пещера“ (1996), „100 години от убийството на Алеко“ и „“История на пещерското читалище“ (1998). Изключително богатство за българското краезнание е неговият енциклопедичен речник „Пещера“ (2000), оценен подобаващо.

Димитър Каменов – начален учител и дългогодишен сътрудник на музея, става автор на редица трудове, основополагащи за пещерското краезнание. Това са „Някогашният железодобив в Пещера“ и „Пещерското розопроизводство“ (1977), „Принос към историята на читалището в Пещера“ и „Кои са истинските строители на църквите „Св. Димитър“ в Пещера и „Св. Богородица“ в Пазарджик“ (1978), „Проучване и спомени за курорта „Св. Константин“ (1984).

Историкът Стефан Попчев  – изключително продуктивен автор на „Страници из миналото на град Пещера“ – пет глави, издадена през 1973 г. в съавторство, „История на кооперативното движение в Пазарджишки окръг“, „Образователното дело през периода на Възраждането“, „Пътят към безсмъртието“, „Приносът на възрожденската история на Пещера в патриотичното възпитание на учителите“, „Пътят на 4-та Пещерска дружина в Сръбско-българската война“, биографичен очерк за „Димитър Горов“ в съавторство с Илия Маринов, „110 години Пещерско читалище“ и други.

Много са още имената. Димитър Павлов изследва десетки теми. Автор е на книгата „Михаил Такев“ в съавторство с Ганка Маркова, изследва благотворителната дейност на лейди Странгфорд,

Спас Ташев през 1994 г. публикува „Македония в миналото на град Пещера“, Дорияна Димитрова през 1991 г. пише по темата за семейните обичаи обреди в Пещера с поглед върху традициите на всички етнически общности тук.

Историята на селата в общината също е обект на интерес от краеведи като Иван Вачков,  („Из миналото на село Радилово“- 1996), Марена Вачкова („Родова памет“), Петър Караджов, Лазар Грозданов, а екипът на читалище „Зора-1903“ публикува „ Природа,поминък и традиции на село Радилово“. Свои проучвания за историята на Капитан Димитриево през годините са отпечатвали Стоимен Стоименов, Никола Стефанов и Лазар Грозданов.

Има редица автори, които не са от региона, но са популяризирали историята на Пещера – проф. Тодор Балкански написва няколко труда, Илия Маринов.

Пещерци също в последните години публикуват нови трудове. Таня Симеонова – за храма „Св. Димитър“ и на Здравка Попова – за проф. Димитър Пасков, Костадин Ненков – за изобразителното изкуство, Валентин Стоянов – за пещерската гимназия.“ – каза Георги Шопов.

Ето какво заяви Стефка Венчева, съставител на арманаха:  „Изборът беше труден, постарахме се да обхванем най-важното и това, за което не беше писано. Това, че сте тук, значи, че сте обществено ангажирани. Хора, които искат да знаят своето минало. Един човек е сумата от неговото минало. Един народ е сумата от неговото минало. Проучванията на всички изследователи бяха в основата на тази книга. Ние стъпихме на много яки темели и това ни помогна да надградим. Това, което за първи път ще намерите в книгата, са етносите, обичаите им, рецептите им на едно място. Пещера е микс от толкова много разнородни етноси, които до ден днешен живеят в мир и разбирателство, и правят този чуден град, който продължава да бъде център на толкова много събития.“ Според открит надпис в Раздилово, в района на Пещера е имало голямо антично селище, а това означава, че са необходими нови теренни проучвания и разкипки. Венчева открехна вратата за втората част – историята през 20-и и 21-и век, отделни интервюта с пещерци-наши съвременници, кратка история на Радилово и Капитан Димитриево.

Акад. Васил Николов, който направи разкопките на праисторическата могила в капитан Димитриево, поздрави задочно присъстващите. Димитър Павлов, по чиято инициатива са направени тези проучвания, призна, че първоначално не приемал поканата да бъде съавтор, но сега определено не съжалява. И припомни, че заслугата Пещера да намери своето място на археологическата карта на България, а местни експонати да бъдат включени в изложбата „Златна Тракия“, обиколила цяла Европа, е именно на акад. Николов.  „Той е възхитен от изданието“, сподели Димитър Павлов . И си спомни как и покойният проф. Божидар Димитров е бил влюбен в историята н Пещера. Защото е признавал, че малко са градовете като родния му Созопол и Пещера, които имат в районите си по 4 (а Пещера дори и 5) крепости. „А какво да кажем за личностите? Често съм си задавал въпроса коя е причината за появата на такива бележити граждани. За себе си имам отговор – това е, че освен случайността, заслугата е и на будната гражданска атмосфера на Пещера.“

В телефонно интервю доц. д-р Йордан Илиев си спомни как преди 10 годни за пръв път се сблъскал с историята на Пещера при подготовката на своята дисертация. „Много се зарадвах, че подготвяте алманах, който да обобщи известното по темата – защото в Родопите на много места се игнорира античността и няма нищо обобщаващо. На много места са правени разкопки, но археолозите са се съсредоточили само върху техните обекти.  Почти няма обобщаващи трудове или пък те са остарели – като тези на Стефан Захариев от 1870 г. „, каза Илиев и изрази мнение, че проучвания и разкопки в района са „крайно наложителни“.

Валентин Стоянов разказа за раздела за типичните за Пещерско думи, намерили място в алманаха. „За мен бе интересно да разбера, че в Пещера е имало няколко преселнически вълни през вековете. Което означава, че това е притегателен район и в миналото. Тези вълни са се определяли от няколко фактора – местоработата, спасение от башибозук. Но интересното е, че от Пещера няма избягали хора. Сега в Пещера също работят хора от Пазарджик и други места – благодарение на „Биовет“. Тук не са правени задълбочени проучвания на пещерския диалект. Лексиката е интересна, но не знам дали моите ученици знаят какво е „фардафаш“ или „цамангърка“… Тези думи западат, но в Пщера има преселници от различни райони и това е причината тук да говорим правилно. Но забравяме типично пещерски изрази като „Обикаля като Туртовата крава“. Чули ли сте го това? Знаете какво е. Аз и връстниците ми казвахме на бабите си „мамо“, но това днес отпада.

Според Лиляна Чиликова: „Рецептите, които ще откриете, са до болка познати на всички пещерци. Но за българина хратата е нещо важно, почти сакрално, защото около масата се събираме с най-близките си хора. Да споделим хляба, а с него – радостите и тъгите. Във всички тези рецепти усхяд да видя много лична история. Опитах се да пресъздам във видеата личностите с техните истории, с рецептите, които са наследили от майките си, бабите, прабабите, които искаме да останат за нашите деца.  Защото имат собствена история. И защото са много вкусни.“

Марена Вачкова напомни за музейната сбирка в селото, създадена от Иван Вачков, първоначално с две експозиции, а през 2005-а по нейна инициатива с още една – за делото на лейди Странгфорд, и благодари на вторите на алманаха. И покани всички на 195-годишнината от рождението на лейди Странгфорд на 18 ноември в Радилово.

Изп. директор на Биовет АД Ангел Желязков каза : „Гвоздеят на вечерта е книгата, творческият екип и всички вие. Ние от „Биовет“ подкрепихме единствено тази прекрасна идея. В неделя вечерта по една от телевизиите излъчиха старо интервю с акад. Антон Дончев, светла му памет. На един от въпросите на журналистката за какво той въжделее, той каза, че му се иска поне малко повече да се говори за духовност и да се прави нещо за нея. Това е и каузата, за която ние от „Биовет“ искаме да работим. Днес балансът между духовното и материалното е в посока само на материалното. Така че „Биовет“ като едно отговорно социално дружество подкрепя различни проекти в тази област и книгата е част от нашите желания в тази насока. За пореден път ще бъде осъществен и конкурсът „Пещерски будители“ .  Искаме младите хора, които живеят в този град, да покажат какво могат. Акад. Дончев разказа как е написал книгата. Обикалял е месеци наред по села и къщи, събирал е информация, говорил е с много хора. Така и вашият творчески екип тръгна и започна да събира много материали. Ако четейки тази книга, получите желание и вдъхновение да разкажете нова история, обадете се – ние ще направим така, че тя да бъде издадена. По време на работата събрахме много материали, много книги, и сега искаме цялата тази колекция да я дарим на Историческия музей. От сърце благодаря на целия творчески екип, на любезните домакини и на всички вас, които сте отделили от времето си. Благодаря и на моите колеги от „Биовет“, които винаги са подкрепяли подобни инициативи“.

След официалната част – коктейл с разговори на по чаша вино и обмяна на идеи за бъдещия втори том. Вчера сумата събрана от продажбата на книгата е 1120 лв. Средствата ще бъдат употребени за закупуването на нов компютър и мултимедиа за Исторически музей – Пещера. Алманахът може да бъде закупен от ХГ“Проф. Веселин Стайков“ и от Исторически музей – Пещера.


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!