Лозарството в нашата родина датира от преди новата ера. Първоучители са траките. Доказателство са множеството намерени каменни преси, мраморни релефи от тракийски произход посветени на лозарството и винарството. В нашата музейна сбирка също се пази мраморен фриз с изображение на винопроизводство намерено в нашето землище, което е доказателство за съществуване на лозарство в селото от древни времена. Един от най-почитаните празници в Радилово в края на зимата е Трифоновден.
От този ден започва работата на лозаря в отглеждане на най-хубавото грозде за да стане най-хубавото вино.
На Трифоновден, стопанките от Радилово, още от ранна сутрин опичат обредни хлябове –украсени с гроздов плод, сваряват кокошка пълнена с булгур и приготвят новата торба на стопанина като слагат в нея хляба, кокошката, светена вода и пепел от бъдника на Бъдни вечер. Тогава стопанинът облича чисти дрехи, взема торбата и котлето с вино и се отправя към мегдана. След като се съберат мъжете от селото, заедно с попа отиват на лозята. Избират си по един кетук от ъглите на лозята, обръщат се на изток, след като попа освети лозята, отрязват по няколко пръчки. Със светената вода и пепелта ръсят за плодородие, а на отрязаното място поливат с вино и благославят: „Колкото капки, толкова талиги с грозде”. „Да даде Св. Тифон, да даде голям род, берекет, да напълним бъчвите с вино, да продадем виното на добра цена, и да не стане на оцет.“ „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“
След зарязване на лозето и богатата почерпка, всички мъже заедно с попа обикалят къщите по селото, за да благославят за берекет през годината.
И днес традицията е жива. В Радилово се отглежда най-хубавото грозде, благодарение на всички стопани- лозари, които се грижат за лозята на село Радилово.