Световен ден на болните от проказа

Проказа (болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование лепра) е заразна кожна и нервна болест, известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването – бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран през 1873 г. от норвежкия учен Герхард Хансен.

Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматозен и туберкулоиден. Лепроматозната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. Инкубационният период протича без симптоми и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия.

Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини.

Отделянето на хората в колонии за прокажени съществува все още в държави като Индия – с повече от хиляда души, Китай – около няколкостотин и в Африка. Повечето колонии, обаче, са затворени. Проказата се е свързвала със социална стигма през по-голямата част от историята, което си остава една бариера пред съобщаването за болестта от болните и ранното лечение. Световният ден на проказата започна през 1954 г., за да привлече вниманието към хората, заразени с проказа.