Димитър Насков„Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ върна „Перистера“ в Късната античност
Преди хиляди години, в подножието на Родопа планина е имало голямо селище, известно като Перистера
[dropcap]П[/dropcap]ещера. Имало едно място на този свят, където пролетните мъгли обгръщат зелените хълмове на Родопа планина, а в долините под тях забравени владетели почиват във вечните си покои.Място, където слънцето осветява чезнещите руини на погубени империи, а дивите гори още шепнат за стъпките на могъщи воини, крачели из тях. Величествена земя, която крие парченца от велико минало. Плодородна долина, буйни гори, антични и средновековни крепости- земя пещерска- напоена с кръвта на отдавна забравени воини.
Преди хиляди години, в подножието на Родопа планина е имало голямо селище, известно като Перистера. Името му на старогръцки означава Гълъб. там, на един хълм, се издигали белите стени и кули на крепост, които напомняли за акропола на старото селище. Чак до 19-и век били запазени части от това укрепление. И до ден днешен в съзнанието на местните хора, в момументалната им култура, Перистера е старото име на Пещера.
Малката пещерска долина крие много от своите тайни. Част от тях са преминали през огън и меч за да сигнат до наши дни. Ние можем да ги покажем непроменени, забележителни и прекрасни.
Есента на 313г. Центурион Марк Северий огледа останките от селището под хълма на пътя от Траянови врата към Константинопол. Готите за пореден път бяха помели всичко. Къщите горяха, земята бе покрита с телата на селяните, жените и децата бяха отвлечени. Прав беше аскетът, когото войниците на Северий срещнаха по Виа Милитарис. Той проповядваше новата вяра на Христос, заклеймявайки разгулния живот и казваше, че само дела и прослава на Бога ще спрат злините.
Северий изпълняваше заповедта на Константин Велики да вдигне крепост срещу варварите, този път-непрестъпна. Но къде да положи основите? Тогава видя чудо. Вместо лешояди в небето летяха гълъби. Белите им крила искряха на слънцето. Северий сякаш пак чу гласа на аскета, който повтяше, че Господ слиза на земята чрез гълъба. И си каза:Където кацнат, там ще градим. Войниците последваха птиците. Ятото кацна на хълма над прохода, върху отломъка от олтар на светилище на бесите. Центурионът не повярва на очите си. Скалата също имаше форма на гълъб. И Северий прие знамението.
Започна да гради Крепостта на гълъба. Нареди в две от кулите и да има параклиси. Знаеше, че твърдината ще надживее империята и че дори след 1 700 години „Перистера“ пак ще бъде крепост на вярата.
На 17 юли на крепостта звучеше музика от минали времена, ехтеше конски тропот, плющяха пряпорци и хоругви, лъскаха върхове на копия и мечове. Започна Античния фестивал “ Перистера-крепост на вярата“.
Целта му беше да бъдат пресъздадени епизоди и събития от живота на древните и варварски племена обитавали земите на римската провинция Тракия през Късната античност, към които земи спадали и пещерските. Присъстващите видяха сцени от ежедневния живот, занаяти, религиозни и цивилни ритуали, военно дело, игри, облекла и храни.
Това стана с участието на Сдружение за автентични възстановки и реконструкции „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“. „Проектът “Кръстопът на минало и съвремие“ е дело на Община Пещера и антична и средновековна крепост „Перистера“, който стартира през септември 2020 г. Възстановките са безценни както за българската идентичност, така и за връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Защото в днешния свят – макар и да живеем в модерна епоха, е важно човек да познава корените си, а те са в древността.
На откриването на Античния фестивал „Перистера-крепост на вярата“ присъстваше Галя Стоянова- секретар на Община Пещера. Преди да бъде открит феста тя каза „Крепост „Перистера“ е едно от чудесата на България. Тя е гордост на общината ни, нашето усещане за минало, нашият преход от миналото към днешния ден и утре. Всичко това ни задължава да положим максимални усилия и да търсим подходящите възможности за популяризиране на този обект на културно-историческия туризъм, за да го покажем на България, Европа и света“.
Стоянова благодари на „Mos Maiorum Ulpiae Serdicae“ като основен участник във фестивала и учениците от ПГ по кожени изделия и текстил „Д-р И. Богоров“- Пловдив, за това, че станаха съорганизатори на събитието. Учениците представиха своите умения и талант в изработването на своя антична колекция от облекла за случая.
