Трифоновден : Символ на идващата пролет и началото на селскостопанската година

Първите три дни от Малък Сечко (месец февруари) българите наричат Трифоници. Православната църква е посветила първи февруари на св. великомъченик Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посочен с меч през 248 г.

Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Обичаят подсеща за идващата пролет и началото на селскостопанската година. В родопската област се счита, че денят на св. Трифон е първият пролетен ден.

Обредното зарязване на лозята се извършва предимно от мъже лозари. 

След Зарязването мъжете нареждат богата трапеза в лозята с донесената храна. Започват шумни и весели песни и хора. Преди да седнат около софрата, лозарите избират „цар” на лозята, когото наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – все предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на „царя” поставят корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от самите тях, и ритуално обикалят лозята.

На Трифоновден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата.

Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг на парцали, то и пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.

Традиционната храна за Трифоновден включва прясна пита, дипла пита (тутманик), варена кокошка, пържени яйца.