Двете части на алманах „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ ще намерите на събора на Свети Константин

Пещера-Св. Константин. Първа и втора част на издадения от „Биовет“ АД алманах „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ можете да намерите на щанд по време на Националния фолклорен събор, който ще се проведе тази събота и неделя в курортно селище Свети Константин. Книгата бе посрещната с огромен интерес от страна на пещерската общественост и в нея се проследява хронологията на събитията от праисторията до наши дни. Заради повишеното търсене на първата част се наложи да направим и трети тираж, който вече е факт.

Всички желаещи жители и гости на града могат да си вземат алманаха през почивните дни. Щандът, когото подготвяме за вас се намира в непосредствена близост до сцената на Дългата поляна.

Средствата от алманаха са предназначени за закупуване на носии на детския фолклорен ансамбъл към ЦПЛР – ОДК – гр. Пещера с ръководител Руса Каврошилова. Припомняме, че със средствата от първата част на книгата бе закупена техника за ХГ“Проф. В. Стайков“ и Историческия музей в града.

За да добиете представа ако все още не сте разлиствали книгата, ви предлагаме следващият откъс за първия аптекар в града.

Нестор Личев, първият аптекар на Пещера

Ето как описва аптеката и този интересен човек Йордан Ковачев в книгата си „Така започва животът“.

„Тясната уличка, която водеше към склада с дървен материал на братя Захариеви и извивайки като дъга зад всички дюкяни от тоя сектор, излизаше пред кебапчийницата на Казови и отделяше хана от аптека „Галений“ на Нестор Личев – вторият или трети копривщенец, заселил се в града.

Явно е, че едничката аптека носеше на собственика си добри доходи, защото той върлуваше на младите си години с коне, с ловни кучета, с гости от големите градове, с шумни гуляи, със загадъчни жени, които ни се виждаха облечени като царици, с лачени или жълти ботуши, с много пръстени по пръстите, ту с малка козя брадичка, ту без брада, ту с мустаци ала Ламбре Теофилов, ту бръснат като шваба, както наричаше вуйчо Димитър всички, които си бръснат мустаците.

Вътре, над аптекарските шкафове, имаше наредени бронзирани бюстове на брадати представители на класическата древност: „хора без ръце и очи“, както ги наричахме тогава, защото на всички бюстове ръцете бяха одялани до рамената, а очите без зеници и клепачи… Галений, патронът на аптеката, и Хипократ. Забелязваше се плешивата глава на Сократ и красивата брада на Софокъл. Тях познах веднага, защото ги виждах в учебниците.”

В „Енциклопедичен речник Пещера“ на Анастас Пунев четем: „Нестор Ганчев Личев е роден в Копривщица през 1869 г. Завършва фармация в Загреб. Открива аптеката си в Пещера през 1900 г. в дюкяна на Папазови. Прави предимно кремове и помади, за да се издържа, тъй като хората не търсят цяровете му. Това на практика е единствената аптека в цялата околия. Постепенно търговията с лекарства потръгва и през 1908 – 1909 г. той изгражда самостоятелна къща с помещение за аптека. Активен член е на Демократическия сговор от 1923 г. и негов председател. Става народен представител в 22-рото Народно събрание. Женен е за Цветана Личева, но нямат деца, завещава цялото си имущество на свои сродници и общините от околията. След смъртта му през 1946 г. аптекар става неговия братов син Нейчо Личев.“