Името Петър означава камък. Камък, да се сложи на празничната трапеза

Пещера. Жители  и гости на Пещера отбелязват църковният празник Св.Св.Петър и Павел на едноименния параклис над града. Миряните палят свещ с упование за здраве, успехи и мир, предаде кореспондент на Peshteraprim.

Храмът, известен като влашкия параклис, по традиция се посещава от десетки вярващи. Той е издигнат в груб строеж на 14 февруари 2004г. г. от инициативен комитет с финансова помощ на пещерци, собственици на фирми и съмишленици.

Вярва се, че ако в деня на Св. Св. Петър и Павел се готви, човек ще се изгори, ако се труди в работилница – ще се пореже, ако се излезе на нивата – градушка ще унищожи реколтата. 

Петровден се пада в най-усилните дни на жътвата. Затова според старата традиция на този ден може да се работи следобяд – след приключване на литургията. Разказва се, че свети Петървидял как хората жънат и се втурнал да им помага. Хората, които са постили и са се причастили, отговяват на трапеза, за която специално е приготвено печено или варено „тазгодишно пиле“, известно в традицията като петровско пиле, петровче или ранко.

На този ден в църквата се носят за благословение и първите узрели ябълки, известни като петровки или петровски ябълки. След това те се раздават на хора извън семейството. Това раздаване се прави особено от жени, които имат починали деца.

До Петровден те се въздържат да ядат от ябълките, а на празника ги раздават с вярата, че така рожбите им ще имат какво да ядат на оня свят. В далечните години в Пещера се раздавали плодове за умрелите. Майка, чието дете се е поминало, на този ден не хапвала нито ябълка, нито друг плод. 

ИСТОРИЯТА :

За първи път армъните от града се събират на събор посветен на „Св. Св. Петър и Павел“ на Петровден през 2003 г. в местността „Фендеви ливади“. Точно тогава съборяните взимат решение на същото място да се построи параклис на светците Петър и Павел, който да напомня на поколенията за техните бащи и деди, които са живели със стадата си по тези места. Идеята е подета от Георги Щерев Холянов и Атанас Георгиев Фолев. В началото се учредява инициативен комитет  с председател тогавашния кмет на Община Пещера Георги Петърнейчев. В състава влизат още девет членове.

Проектът на светата обител е дело на инж. Стела Павлова.

С помощта на тогавашния кмет Георги Петърнейчев, на 14 февруари 2004г. се осигурява парцел и до 14 февруари 2004г. започват изкопните дейности.

Грубият строеж отнема 40 дни си спомня днес Холянов. Димитър Кочев, Георги Гудов, Щерю Апостолов, д-р Красимира Симеонова, Георги и Румен Фолеви, Димо Халачев, Георги Жгумов, Мария Димитрова, Рене Ранев, Ангел Лазаров, Щерю Тахов. Към благочестивото дело се присъединяват още много други, които стават дарители за да бъде довършена постройката.

В своите спомени Георги Холянов споделя, че в Пещера от 140 години не е строено християнско светилище. „Последните фамилии от армъни в Пещера ще останат завинаги в историята на града. Нека се славят имената на Холянови, Галанови, Фолеви, Гудови, Семерджиеви, Шаматови, Халачеви, Тикови, Калудови, Кощикови, Мандраджиеви, Кочеви, Лепарови, Комбуянови, Джимови, Мървакови, Щереви, Попови, Георгиеви, Тахови, Костови, Ничеви,Начеви, Апостолови, Топчиеви, Костадинови, Василеви, Тимови, Киеви, Шиникови, Европови, Сарафови, Попчеви и други пещерски фамилии, установили се за постоянно в Пещера“, споделя Холянов в спомените си  написани в книгата Армъните- малоброен древен етнос.

 

Димитър Павлов