Гергьовден е

Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка ,Гиньо, Гиргин(а), Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица, Жива, Живка, Живко, Жишо и Зоя

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, и отбелязван от около 180 хиляди души. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.