Начало на Великия пост
Великият пост (или Велики пости, Света Четиридесетница) е период от седем седмици в християнството, който предхожда най-големия православен, християнски празник Възкресение Христово (Великден). Това е е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.
Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник и започва по традиция седем седмици преди Великден. Последната, подготвителна седмица преди постите се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.
Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека. През Великият пост човекът скърби заради своята греховност, станала причина за жертвата на Иисус Христос. Човекът трябва да преосмисля поведението си и да се моли да му бъдат простени греховете, за да се пречисти телом и духом. За този период има специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста.
Целта на постите е, чрез въздържание (не само от определни храни, но и от широк спектър „лоши мисли и дела“) и смирение да се постигне покаяние, за да се посрещне достойно Възкресение Христово.
Освен в Православната църква, постите се спазват и в римокатолическата църква. Протестантстките църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.