27 януари 2022
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС

Краеведи, историци и общественици се обединиха около биографични данни за Осман Нури Ефенди

istorya.

Пещера. През месец август в Община Пещера постъпи уведомление от Мария Джуркова-Пискюлева, която в свое краеведско разследване открива нови факти за живота и делото на Осман Нури хаджи Ахмед ефенди, известен като спасител на Пещера.

От намерения от г-жа Джуркова-Пискюлева в Държавен архив – Пазарджик, акт за смърт на Осман eфенди става ясна и неоспорима годината на смъртта му – 1893 г. В регистрите за починали лица в Пазарджик за 1893 г., под номер в регистъра  404, стр. 173 (изписана ръчно), стр. 241 (изписан печатно),  се намира смъртният акт на Осман ефенди, като с категоричност в него е посочена не само датата, но и часа на неговата смърт. Текстът гласи следното:

На хилядо осемстотин деветдесет и трета година, месец декемврий, ден четиринадесети в девет часа преди обед се състави настоящий смъртен акт на Осман Ходжа Ефенди мохамеданин на шейсет години, роден и живущ в Татар Пазарджик. Уженен и вдовец от преди петнайсет години.  Починалият е син на покойните Мемет Ефенди и Айше Мемедова и е умрял на дванадесет часа преди обед на ден тринадесетий от месец декемврий година хилядо осемстотин деветдесет и трета година в домът си на улица Учителска.  Свидетели са били Мемет Османов и Шабан Гайдаров на двадесет и пет и двадесет и седем години – ходжа и учител от гр. Пещера, син и приятел на починалия.  Настоящий акт се подписа както от свидетелите, така също и от градския фелдшер, след  като се прочете и се удостовери за смъртта на починалия. Подписи

За годината на раждане са правени различни твърдения във времето. И в тази връзка, за да бъдем максимално обективни, се обърнахме с писмо към Регионалния исторически музей в град Пазарджик, където се съхраняват епиграфски паметници на османо-турски език. Имаше предположение, че в РИМ може да бъде открит надгробен паметник на Осман ефенди, сред другите паметници, преместени след разрушаването на Имарет джамия, където е погребан видният пещерец. Отговорът на РИМ Пазарджик е, че не се съхраняват документи или епиграфски паметници, които да дават информация за годината на раждане на Осман Ефенди.

Беше поискано и становище от Мюсюлманското настоятелство в гр. Пещера. Със свое писмо джамийското настоятелство уведомява, че в архивите му не са открити биографични сведения за Осман ефенди.

На 06.10.2021 г. на свое заседание музейният съвет към музея в град Пещера разгледа предоставените от Мария Джуркова-Пискюлева исторически сведения и архивни документи за Осман Нури ефенди.

А те са следните:

„1.       В акта за смърт лицето е описано като „шейсетгодишен”.  Тъй като е възможно свидетелите, подписали смъртния му акт, да не са били съвсем наясно за неговата възраст при смъртта, е възможно да са я определили само като ориентировъчна. Основание за такава грешка  ми дава и факта, че именно в този документ като месторождение и местоживеене  на Осман Ефенди е посочен град Пазарджик. Това твърдение е  невярно, тъй като проф. Тодор Балкански в своята книга „Осман Нури ефенди – големият помак на българите” безусловно доказва родното му място – с. Михалково.

 

  1. При дебатите в VII-то Обикновено народно събрание, състояли се в заседание от 11 декември 1893 г. докладчикът го описва така: „Комисията, като разгледа и изучи заслугите, които просителят принесъл на споменатите по-горе общини, реши да му се отпуснат 80 лв. месечна пенсия. Той е човек 70-80 годишен и едва ли ще може да взема веднъж, дваж тая пенсия, а на Народното събрание остана, каквото обича да направи.” Източник – Стенографски дневници за VII ОНС, 1 р. с., кн. 4, 31 заседание, 11.ХII.1893 г., 105-109.
  2. В  „Страници из миналото на град Пещера” историкът от Пещера Иван Попов, роден през 1872 г., също потвърждава, че родното място на Осман Ефенди е Михалково и описва събитие, случило се през 1860 г., в което описва  Осман Нури като умен и начетен, високо уважаван от българите в града турчин, който е „изпратил Христоско Попче да се справи с протестантите”. Това предположение на местния краевед и историк Иван Попов  още веднъж поставя под съмнение година на раждане на Осман Ефенди да е 1840 – посочена върху паметната плоча на героя. Немислимо е било за онези времена едва 20-годишен турчин да заслужи такова влияние сред възрастните българи.
  3. В книгата си „Осман Нури ефенди – големият помак на българите” проф. Тодор Балкански сочи като година на раждане 1823 г. Такова предположение изказва и Стоян Тачев –  дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение и автор на статията „Спасяването на Пещера – подвигът на Осман Нури ефенди”, заявявайки следното: „ Изследователите не са единодушни нито за родното му място, нито за произхода му, нито за годината на раждане. Едни посочват Пазарджик, други – Пловдив, а един от внуците му подсказва – Михалково. Версиите за произхода му са две – турчин или българин мюсюлмнин. Колкото до годината на раждане – на паметната му плоча в Пещера е записана 1840 г., а един от изследователите на живота му Тодор Балкански утвърждава годината 1823-та (далеч по-вероятна)”
  4. Отново в своята книга проф. Балкански прави твърдение, че първородният син на Осман Нури – Мемет, загива като офицер в турската армия през Руско-турската война, провела се в годините 1877-1876. В случай, че се приеме за достоверна като година за раждане изписаната на паметната плоча 1840 г., то би следвало да се твърди, че същият е станал баща на първородния си син, когато е бил на 12 или 13 годинки – изключително несериозно твърдение.“

Предположенията, които може да се направят за година на раждане се опират на два писмени документа – смъртния акт и стенограмата на Народното събрание. През 1893 г. Осман Нури е определен като 60-годишен, в смъртния акт, и като 70-80-годишен в стенограмата. Т.е. рождена година би могла да бъде 1813 г., 1823 г., 1833 г. Сведенията на историците, изследвали живота и делото на Осман ефенди са разнопосочни.

След дискусия и обсъждания на историческите сведения и с разбиране за общественото значение на живота и делото на спасителя на Пещера, Музейният съвет взе решение – за година на смърт да бъде приета датата 13.12.1893 г. (според акта за смърт), а за година на раждане да бъде приета – около 1823 година. 

След изясняване на биографичните данни на Осман Нури хаджи Ахмед ефенди надписите на паметната плоча и пейката-книга бяха актуализирани.

За да просъществува във времето една малка общност от значение е всяко изучаване на населеното място, неговата история, обичаи, диалект, герои, стопанско развитие, природни забележителности. И възможността да се насърчават и популяризират проучванията и изследванията за родния край.

Община Пещера благодари на Мария Джуркова-Пискюлева и на всички, които се ангажираха с изясняване на значимите исторически факти за живота на Осман ефенди.

 


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!