Димитър НасковНа кръстопът за Кръстовден
В народните вярвания Кръстовден води есента и гроздобера
Смята се, че от днес Слънцето се връща към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава.
Някъде празнуват Кръстовден и като празник на народните лечители и баячки. Интересно вярване е, че на нощта срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Вярва се, че небето се отваря, а Господ слиза на Земята и ще изпълни всяко искрено желание.
На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки.
На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други – само постни, храни.
На този ден може да започне сеитбата на житните посеви.
Преди самия посев, семето се осветява. Освен, че природата се кръстосва, мъжете и жените също спазват интересни обичаи. След този ден започват да падат първите слани, затова жените загърлят (завиват) своите цветя, за да не измръзнат от студа. Мъжете започват да пазят кръста си, да не измръзне и увиват своите пояси около него.
На Кръстовден най – възрастната жена в домакинството изпича питка, наречена “Кръстова пита”.
Тя представлява обреден хляб с кръст върху него. Питката се разчупва, когато цялото семейство е на масата, с думите: “Кръстец кръст да боли, мене да не боли.” Тези думи се повтарят от всички на масата, като всеки отчупва парче от питката.
Освен на 14 септември, Св. Кръст се чества в Третата неделя на Великия пост Кръстопоклонна и на Разпети петък.
