Академик Васил Николов : Селищната могила Капитан Димитриево е обитавана вероятно без прекъсване около две хилядолетия преди Христа

Пещера.

– Кога започнаха първите разкопки на могилата в с. Капитан Димитриево?

Археологическите разкопки на селищната могила Банята при Капитан Димитриево започват през 40-те години на миналия век. Извършват се от археолога Петър Детев от Археологическия музей в Пловдив. За тях той публикува статия в Годишника на Музея. Резултатите са представени накратко в известната студия на проф. Георги И. Георгиев „Културни групи през неолита, халколита и ранната бронзова епоха в Тракия“, публикувана на немски език в Прага през 1961 г., като те са поставени в контекста на резултатите от проучванията на селищната могила Караново, Новозагорско.

В края на 90-те години на миналия век проявих интерес към продължаване на проучванията на селищната могила Капитан Димитриево именно отново в контекста на новите българо-австрийски разкопки на селищната могила Караново. Идеята ми беше след детайлиране на периодизацията на източните части на праисторическа Тракия чрез реперния обект Караново, нещо подобно да направим и за западните части. Затова с моя екип започнахме проучвания на Капитан Димитриево през 1998, които с кратко прекъсване продължиха до 2005 г. Успяхме да съберем достатъчно стратиграфска информация за неолитните напластявания в могилата (VІ хил. пр. Хр.), но липсата на средства и започването на разкопки на нов обект не позволиха продължаване на проучванията.

– Кои са най-ценните находки открити при археологическите проучвания?

Най-ценна е информацията за културните характеристики на неолитната материална култура в селищата, останките от които са натрупали долната част на селищната могила. Направеното проучване позволява да бъдат отчетени водещите аспекти в развитието и да бъдат видяни ясно разликите и приликите с развитието на  същата епоха в източните части на Тракия. Това ми позволи през 2005 г. да публикувам статия за селищните могили Караново и Капитан Димитриево като репери на праисторическа Тракия, в която са посочени различията в единството на двете зони на един изключително важен регион на първата европейска цивилизация.

Конкретните находки, които бих отличил са десетки и стотици, но бих посочил, че в Капитан Димитриево през 1999 г. беше установено първото на Балканите двуетажно жилище от ранния неолит, датирано около 5700 г. пр. Хр. Освен това, в друго по-ранно жилище беше проучена голяма обредна яма, аналог на която още не е установен. Основните резултати от разкопките на моя екип са публикувани в малка книга, студия на английски език в реномирано британско издание и в други статии в България и чужбина. Всъщност, част от интересните находки от могилата могат да се видят в експозицията на музея в Пещера.

– Можете ли да опишете селището?

Селищната могила Капитан Димитриево е между най-високите в Тракия – около 13 м, има диаметър около 140 м. Като всяка селищна могила тя е натрупана в резултат на хилядолетно обитаване на това място през неолита, халколита и ранната бронзова епоха. Селищата са подновявани върху останките на предходните. Къщите са строени с дървена стълбова конструкция, изплетена с плет, дебело обмазан с глинен разтвор. Покривът е бил двускатен, покрит с тръстика или лимецова слама. Жилищата са имали обикновено едно или две помещения, във всяко от които е била направена масивна куполна пещ и хромелно съоръжение за смилане на зърно до нея. Животът е протичал предимно вътре и съответно помещенията са били оборудвани с всичко необходимо, включително и големи цилиндрични зърнохранилища, изградени на място от глина. Религиозно-обредната система е била неделима част от мисленето и живота на древните земеделци и скотовъдци, като обредността е изисквала различни неголеми съоръжения и обредни ями – вътре и вън от къщата. Домашните животни са били отглеждани извън селището. Засега остава загадка къде са погребвани починалите, тъй като в рамките на селището по принцип се откриват само отделни гробове. Тъй като къщите са завършвали живота си чрез преднамерено опожаряване, възможно е починалите да са изгаряни в тях.

– Ще е вярно ли ако твърдим, че няма друго място в Европа обитавано толкова дълго време?

Селищната могила Капитан Димитриево е обитавана вероятно без прекъсване около две хилядолетия – VІ и V хил. пр. Хр. След прекъсване около едно хилядолетие по климатични причини, животът там е продължил и през ранната бронзова епоха – ІІІ хил. пр. Хр. Известни са поне няколко селищни могили с такова дълго обитаване в Тракия и Капитан Димитриево е между тях. Всъщност, големите селищни могили се срещат само в Тракия, в останалите части на Източните и Централните Балкани те са по-ниски, а в останалата част на Европа липсват (разпространението им стига до Югоизточна Унгария).

– Могилата е причислена към най-значителните праисторически обекти. Какво означава това?

В контекста на вече казаното това означава, че в бъдеще трябва да продължат нейните проучвания.

– Можем ли да считаме, че Пещера е интересно място за археолозите? След К. Димитриево и крепостта „Перистера“, кое заслужава да бъде проучено?

Районът на Пещера е богат на археологическо наследство, включително и на останки от тракийската култура. От една страна, интересът към проучване на определени археологически обекти се определя от постоянно променящия се контекст на знанието за древността. От друга стара, археологическото наследство трябва да бъде опазвано за следващите поколения и съвсем не е задължително всички паметници от древността да бъдат проучвани непременно сега.

– Може ли да се твърди, че Пещера би могла да се превърне в своеобразен център за археологическата наука?

Всичко това зависи от стратегията на местните ръководства, от приоритетите в областта на културата. По моя инициатива и с помощта на Общината (особено съм благодарен на г-н Димитър Павлов) в Пещера Националният археологически институт и музей на БАН организира една годишна Национална археологическа конференция и една друга научна конференция за проучванията на праисторията в българските земи. Така Пещера стана много известно място в нашите среди. Би могло да се продължи по тази линия, както и да се търсят други форми на внимание към българската археология.

Академик Васил Николов

Национален археологически институт и музей

на Българската академия на науките

15 юли 2022

Въпросите зададе Д. Насков