Тарикатски език в Пещера се използва от 91- години

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Задружният живот, общите интереси, стремежи и желания след падането на забраните свързани с коронавируса, създават много общо в мисленето, a то се отразява и в речта. Започнахме отново да си говорим за щяло и нещяло… Заслушайте се в думите на пещерци, как говорят днес младите. Масовост стана да използваме един така наречен тарикатски език. И ни се нрави.

Знаете ли, че тарикатски език в Пещера се използва от 91 години ?

Този език се появява сред младежта. „Това е един жаргон, едно нашенско арго, отличаващо се от общонародния език със свои специфични думи и изрази, но функционира чрез граматическата структура на общонародния език.“, пише Анастас Пунев в своята Енциклопедия на Пещера.

Тарикатския език намира широко приложение и място в хумористичния печат. Започва да излиза в. „Тарикатски глас“ /1929-1930/ с мото : „Унищожете баламите, курназите сами ще умрат“. Тарикатски думи влизат в много песни, стихове, пародии, оперети, литературни творби. Създават се нови думи, които имат оригиналност, духовитост, находчивост, метафори, метонимии.

В Пещера тарикатския език се появява през 1930 година.

Използва се от младежта, предимно ученици, , студенти, футболисти, чираци и калфи. Младият пещерец е обичал да оригиналничи, да бъде интересен, да проявява презрение към обикновеното и делничното, да демонстрира презрение към установените норми.

Да споменем някои от най-употребяваните и популярни думи : абе-хляб, абизан- гладен, авер-приятел, афиф-слаб човек, баровец-богат човек, бачкам- работя, бунак- глупав човек, бъз-страх, гадже-приятелка, гепя-вземам, джиджин-хубав, скив-виж, мангизи-пари, курназ-смел, къркам-пия, кльопам-ям, фас-угарка, ченге-полицай, фъскам-бягам от училище.

В наши дни, ако подслушате разговор между програмисти или други служители в мултинационална корпорация, е възможно да не разберете много. Ще се почувствате все едно слушате дюлгерин, който говори на мещренски. Както строителите и “чалгаджиите” преди век са използвали думи от езика на техните майстори, така сегашните професии използват думи от английския, немския и прочее, говорейки уж на български.

Докато в другите езици използват една дума за няколко неща , ние имаме няколко думи за едно и също нещо. А колко интересно и мило звучат старите и диалектни думи в устата на възрастните хора, просто се заслушайте. Защото май и това забравихме да правим като хората.