Вдигнаха кръст с паметна плоча над Костина Могила

Патриотичното дело е в памет на монасите от манастир „Св. Св. Константин и Елена“, изклани през 1657 година от турската армия, по време на турското иго

[dropcap]П[/dropcap]азарджик. Те са истински българи и хора, които могат да служат за пример и подражание на всички младежи у нас. Ентусиастите от Пазарджик, които навръх националния празник на България – 3 март поставиха трибагреник на скала с открита гледка, продължават с патриотичните инициативи.

Само преди няколко дни Ангел Щерев, Георги Голчев, Николай Радулов, Тодор Събев, Спас Караджов, Живко Арабаджиев, Иво Иванов, Николай Станков, Георги Пиронков, Александър Голчев и Живко Голчев отново поеха по планинските пътеки, за да превърнат едно на пръв поглед обикновено място в светиня за всеки българин.

Инициаторите от мъжката група Баткун дьо Франс издигнаха кръст над Костина Могила, в местност Св. Св Константин и Елена – Пазарджик. 

Патриотичното дело е в памет на монасите от манастир „Св. Св. Константин и Елена“, изклани през 1657 година от турската армия, по време на турското иго. Билото било побеляло от костите на монасите и именно затова носи името „Костина Могила“.

През прехода им са разрушени още 33 манастира и 218 църкви в Чепинското корито – от Асеновград до Костенец.

Николай Радулов подготвя детайлите на кръста, който впоследствие е сглобен и монтиран върху скала от могилата.

Към него е добавена и табела, която дава информация какво се е случило на историческото място.

Групата приветства всички събития и инициативи, които да напомнят и пазят българската история.

„Историята е една и тя е по нашите земи“ – споделят патриотите и допълват, че имат още много идеи, но към момента искат да ги запазят в тайна, за да може да се случат в подходящото време.

„Целта ни е да има повече инициатори, а не да се копират идеи.“ – категорични са пазарджиклиите от групата.

Легенда

През 1372 год. по долината на Въча и Стара река тръгват ордите на Кемал паша , везир на султана Мурад . Турците последователно превземат крепостите „Устина“ , „Кричим“ и „Пещера“ и се отправят към административния център на Родопската област / Славиевите гори / Цепинград и крепостта „Цепина“ . Велик болярин на Родопите на цар Иван Шишман по това време е войводата Костандо , роднина на деспот Слав и на цар Калоян . След бързите победи над малобройните гарнизони в крепостите по поречието на Въча и Стара река турците се разположили около манастира „Свети Константин“ , разположен край стария римски път на планинския рид Къркария . Ордите на Кемал паша превзели манастира и изклали една част от монасите , а останалите изгорили живи , заедно с манастирските църкви , магерници и одаи.

Маршрутът до връх Костина Могила не е толкова известен сред туристите и именно затова пазарджишката група решават да го популялизират.

Тръгва се от Пазарджик, покрай местност Ливадите и хижа Добра Вода. Пътят продължава към местността с вили – летовище Св. Св. Константин и Елена и от там вече има маркировка и табели за Костина Могила.

Върхът се намира на 7 км северозападно от град Пещера, а пътеката е особено привлекателна и за планински колоездачи, тъй като е добра и интересна, особено при спускане. Изходният пункт обикновено е с. Црънча, намиращо се между с. Варвара и гр. Пещера, а крайната точка е дадена в с. Дебращица. От нея до центъра на Црънча са 6 км асфалтово шосе.

Спускането от вр. Костина могила до с. Дебращица без съмнение е страхотно – дълго, с денивелация, разнообразно, с две думи – има си всичко. С перфектен наклон и настилка, съчетани с достатъчно препятствия, за да поддържат интереса по време на цялото изкачване, маршрутът се истинска наслада за сетивата и в двете посоки!

Припомняме, че по повод 3 март запалените планинари поставиха българския национален флаг на висока скала с открита гледка, която се вижда дори от преминаващите по пътя Пазарджик – Велинград.

Точната локация на мястото е в посока хижа Равно боре, но с начална точка от село Варвара, а не от Варварските минерални бани.

Източник : / https://trafficnews.bg