Д-р Миндизов бил еднакво лекар на организма и душата на страдащия

[dropcap]П[/dropcap]ещера. „Скромен, тих, милозлив и всякога сърдечен, той вървял неотстъпно и безшумно по своя път да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение той бил еднакво лекар на организма и душата на страдащия.“ Това прочетох на една ръкописна бележка в дома на Димитър Калинов за д-р Миндизов.

Доктор Иван Миндизов е роден в Пещера. Първоначалното си образование завършва в родния си град, а гимназиално в Пловдив. Родителите му го изпращат  да продължи образованието си в Русия, където завършва медицина.

От 1900 до 1904 г. е Околийски лекар в Пещера.

Тогава болницата се е намирала в къщата на Георги и Сотир Папазови/ на мястото на днешния военен блок/. Заемайки тази длъжност д-р Миндизов води упорита  борба за справяне със заразните и инфекциозните заболявания на населението в околията. Той обръща специално внимание на хигиената и хигиенните навици, като организира вечеринки и лектории на които той говори за нуждата от хигиена в борбата за справяне със заразите.

Настоява пред градската управа да се предприеме строителство на водопровод, който ще доведе и до подобряване на хигиената в града. Прави предложение и за изграждане на нова съвременна болница. Само след няколко години в Пещера е построен най-модерният за времето си водопровод и нова болница, но д-р Миндизов вече е напуснал града.

По всяка вероятност се е занимавал с обществена дейност, щом през 1909 г. Цар Фердинанд го награждава с Възпоменателен кръст “За независимостта“. Такива кръстове получават и Михаил Такев като Министър на вътрешните работи и тогавашния Кмет на Пещера Васил Попов.

По време на Балканските войни е мобилизиран и е изпратен в санитарна рота на сръбския фронт. След войната се установява в София, но информация за следващите години от живота му нямам.

 

Автор: Димитър Павлов