13- чешми със своя история, било то любовна или спомен за скъп човек, имало в Пещера

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Картата на времето този път ще ни отведе в града през периода 1886 до 1900 година. И ако приемете, ще поседнем до някоя от пещерските чешми. Сигурно както навсякъде и тук, всяка от тях си имала своята история.

Знаете ли, че в миналото в Пещера имало 13 изворни чешми, разположени в различни райони на градчето. И макар, че от началото на 20 век думата чешма започва да се използва предимно за означаване само на водопроводен кран, древните пещерци питаели уважение и в знак на уважение кръстили всяка една от тях.

В „Сивата махала“ изворните чешми били 5. Имало една до старото турско училище, друга била изградена до малката джамия. Къневата чешма разхлаждала с водите си живеещите около ул. “ М. Такев“ и „Йордан Ковачев“. Докторовата чешма се намирала негде около дн. ул.“Нешо Чипев“. А Динчевата била до Стара река. Всички те се захранвали от водоизточник наричан Чешме баши.

„Габер махала“ се славела с чиста и ледена вода. Три чешми утолявали хорската жажда там. Мирчовата се намирала до дн. ул.“ Ал. Стамболийски“ и „Св. Константин“. На дн. ул.“ Ал. Стамболийски“ срещу къщата на Д. Ангелов ромон идел от коритото на Станоевата чешма. Те черпели вода от Чепински вриз над Пещера. Пред Гаджевата къща пък се намирала едноименната Гаджева чешма. Тя разквасвала минувачите с вода от местността „Църнево“.

Три били чешмите в „Зафир махала“. До дн. Ритуален дом била Зафировата с вода от Чешме баши. Лекова чешма се намирала до къщата на Т. Лихарски, Казовата пък била до двора на църквата „Св. Димитър“. Двете били водоснабдени от Чепински вриз.

„Пане махала“ приютявала под дебела сянка чучурите на Ковчовата чешма на дн. ул. „Ат. Горов“ № 14 с вода от Чепински вриз. До архиерейското наместничество била Гръцката чешма, а при казармата ромоняла Капуто шопа. Водата до тях идела от местност до църквата „Св. Петка“.

Чешмата е било място където млади и стари се събирали, първите срещи на влюбените били там. Що приказки, кахъри и радости са чували бистрите води на пещерските чешми, никой не знае. Добре е да се споменават обаче, щото на доста народ жаждата са утолявали.