С бяло-червен български поздрав ще срещнем Нели Козарева
[dropcap]П[/dropcap]ещера. След няколко дни, почти през целия ден ще си казваме Честита Баба Марта . И ще се гордеем. Не защото аз или вие имаме баба с името Марта. Защото така сме научени от малки, да се гордеем. А този празник според мен е най- невинен. Най- чист. И близък до всяко сърце.
За историята на мартеницата е писано, говорено, правени са филми дори.
По- важното е, че историята продължава с хора като Нели Козарева от Пещера.
Няма да я срещнете непременно в първите редици. Не е от хората дето с лакти си проправят лично място. Но стане ли въпрос за Нели и това, което прави… Всеки ще си спомни вкусът от нейното сладко от бели череши, топлината на червеното вино, лековитата сила на билките. Днес и усещането за българското в мартениците. Сама ги прави. Самоука е дето се вика.
И не се срами да го признае. Както доверява, че чете литература, която отваря нейния мироглед за българската шевица и смисъла на везаните кърпички. Сама подбира багрите за конците на символите на плодородието и пролетта. Влага онзи вроден усет за автентичност с които е обсипана. И нещата се получават. Кой ще я потърси за сувенир, кой с усмивка или сълза цвете ще избере. Кой рецепта за истинска лютеница и рачел да поиска…
С бяло-червен български поздрав ще се срещнем с Нели Козарева и този понеделник- 1 март.
Та с избрана мартеничка- от нейните си, истинските, от вълна, дърво и естествени материали направени. И с мисълта й тихомълком чрез символите да предаде до незнайните от нея наши приятели, близки и роднини здраве, щастие и късмет.
Атрактивната българска „надежда“ за здраве и щастие, ще закичим на свой ред. И за поредна година ще наречем берекет, мир, късмет и обич да ни съпровождат през годината. А за Нели ? Отново книгите дето ще открехнат поредна врата за майсторство, което да претвори за пещерци и гостите на града.
Не съм по-различен от другите – и аз връзвам мартенички. И се сещам сега, че покрай тези мартенски атракции, животът ни продължава да тече. И така е писано да бъде. Защото движението е символ на живота. За Нели ли ? Ами ще я видите. Срещу сградата на бившия АПК и на щанд №1 на пл.“България“. И сигурен съм ще изберете нейните амулетчета – вплетени с обич и светла енергия.
А тя ще продължава да ни радва при всеки повод.