„Гушнато хоро“ и „журове“ накарали пещерци да забравят „Хорището“

[dropcap]П[/dropcap]ещера. От началото на месец февруари в залите за народни танци се завръщат всички, които обичат българския фолклор. Посещаемостта трябва да е до 30%, се посочва в заповедта на министъра на здравеопазването.
Та министерската депеша предопределя днешната „Приказка под Кавака“. Знате ли, че тангото идва в Пещера през 1925 година ?
След войната, в периода 1919- 1934 година, настъпва комплексна промяна в забавленията и развлеченията на пещерци. Интересът към седмичните хора на „Хорището“ и “ Герчевата ливада“ силно намалява, твърди в своята Енциклопедия Анастас Пунев. Нараства броят на вечеринките и забавите.
Преди войната в Пещера е познат само валсът. Карлос Гардел / 1890-1935/, роден в Тулуза и загинал в Колумбия, създава тангото. В 1920г. пее за първи път „Моя тъжна нощ“, с която тангото завладява света завинаги.
Тангото идва в Пещера.
През 1925г. нашите възрастни съграждани гледат на него с ужас, нарекли го „гушнато хоро“. Училищните власти, Църквата, дори лекарското съсловие в града се обявяват против скверния танец. Д-р Иван Горанов / 1863-1941/ изказал официално становище, което гласи, че “ психоонанически танци не бива да се допускат сред нашето племе“. През 1928 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве налага забрана на модерните танци, но тя оставя без практическо приложение.
Танците в Пещера стават все по- динамични и по- разнообразни, а интересът към тях нараства непрекъснато. През 1930г. в града се открива курс за модерни танци с ръководител от Татар Пазарджик. Помещението се намирало срещу дн. Архиерейско наместничество на ул. „М. Такев“ № 103.

По домовете започват да се организират „журове“ или обучителни „журнета“ за грамофон, също и танци на открито извън границите на Пещера. Грамофоните вече са без фунии, станали са портативни куфарчета на приемлива и достъпна цена.
На вечеринките оркестърът изсвирвал няколко неща , докато първата двойка се престраши да „открие“ танците. През 1932 г. се извършва ремонт на хотел „Сплендид“ /дн. ул. „Д. горов“ №15/ , където се открива лятна градина с дансинг.
Това е първото обществено място за танцуване в Пещера.
Има оркестър и певица. По това време модерна и слушана е песента „Крепи си, буцо“. Дали противниците на модната тенденция или пещерските зевзеци, местните наричали певицата с прозвището „Буцата“. По това време нашите съграждани играели чарлстон, танго, фокстрот, пасо добле, слоуфокс и румба.