Димитър НасковИ хоро няма. И щъркел няма
Радилово. Англичаните Ан и Дарън Норт пристигат в Радилово преди 14 години. Поданиците на Нейно Величество са
влюбени в българската природа, в историята на страната и в народната музика и танци. След дълго обследване в интернет коя да бъде втората им родина, избират България и се установяват в пещерското село. Купуват си къща, правят ремонт на помещенията, за да им бъде уютно и приятно и започват да се радват на
живота. Хората от селото ги приемат радушно и то- пло. Събират се в праз- ник и в делник, помагат кой с каквото може и за- живяват. Дарън е майстор дърводелец, Ан е работила в хотел в Англия, сега е домакиня и къщовница. Досущ като нашенките. Върти се около печка- та, готви вкусни гозби, прави сладки. И празнуват българските народни празници. С тях се срещнах по Коледа. На сцената на читалището Ан играеше български народни танци. Пристъпяше напето в ритъма на музиката с поглед, зареян в публиката. Майстор е. Изучила е стъпките на хората и е досущ като колежките си от самодейната танцова формация. Това беше достатъчно да ме убеди, че трябва да се срещна със семейството, да ги попитам…
А въпросите? Следват. До тях и отговорите с уговорката, че българският й език не е толкова добър като хороводите.
Д. Н.: Как се решихте да продадете всичкото си имущество в Оксфорд и да се заселите в България?
Ан: В Англия животът е динамичен. Не остава време за личен живот. Разкъсван си между работното си място и домашната работа. За- почнахме да се оглеждаме за по-спокойно място. За държава, в която има време за всичко. Предприехме пътуване до Пловдив. Останахме очаровани от Стария град. Плениха ни атмосферата, битът и отношението на българите.
Дарън: Купихме си къща в Радилово, по-късно я продадохме и се заселихме в село Ветрен дол. Сега отново си имаме дом в Радило- во. Аз съм строител и в момента правя ремонт на жилището. Стягам покрива и така минава денят ми. Помагат ми сръчни съседи. Напредвам. Нали ще живеем тук. Така е…
Д. Н.: Какви хора са радиловци? Приеха ли ви? Разбирате ли се?
Ан: Топли хора. Отворени за нови запознанства и срещи, за нови приятелства. Днес вече мога да кажа, че имам добри приятели.
Дарън: За отношeнието ми към българите свидетелства фактът, че кръстих внучката си Райна. Дъщеря ми ни гостува и е запленена от спокойствието тук. Но семейството й е избрало друг път. Идват в Радилово почти всяко лято, за да почиват.
Д. Н.: На Коледа Ви видях как играете хора на сцената на читали- щето. Не се давате на българските танцьорки. Стъпвате напето, играете с плам. Има жар и трудно може да се каже, че не сте българка.
Ан: Аз обичам традиционните български танци. В тях има много ритъм, усеща се устремът на българката да
претвори в танц най-хубавото от живота на предците си. Харесват ми носиите, шевиците. В костюмите се крие нещо сакрално, нещо, което е адресирано към сърцето на онези в залата или на площада. Благодарна съм на момичетата от танцовата група. Очарована съм от техния устрем задължително да ме научат на най-доброто. Обичам да играя с тази група.
Дарън: Не мога да кажа, че съм танцьор. Трудно е. Иска се кураж, за да се хванеш на хорото. Пленителна е гледката как българите се държат ръка за ръка по време на танц. Това е единство. В Англия подобна гледка няма. Нали съм майстор… Реших да направя ремонт на гримьорната в читалището. Артистите вече се радват на удобство и на специално отношение. Чувстват се специално преди представленията.
Д. Н.: Сега е зима. Как минава времето през пролетта и лятото?
Дарън: Имам си градинка. Научиха ме да садя и отглеждам зеленчуци. Да се грижа за лозите. И после да правя българска домашна ракия, вино, салата. Тук всичко е вкусно. В моята страна има много добре изглеждащи краставици, домати и плодове. Но не са вкусни като тези дето отглеждаме тук.
Ан: В Околностите на Оксфорд имахме малко земя. Пробвахме да се занимаваме със земеделие. Заради слънцето ли, заради чистия въздух ли, тук нещата са истински и неповторими. Така е и с напитките и със сиренето. Тук дори има щъркел… Искам здраве, добри съседи, искам да продължа да играя хоро. В България има планини, море, слънце, четири сезона. Искам да им се радвам.
Дарън: Искам да довърша новия покрив на къщата, да посрещам децата и внуците си. Искам благи съседи, с които вечер да пийвам по ракийка и да се смеем от сърце на лошия ми български.
Д. Н.: Много българи в търсене на по-добър живот се отправят към Великобритания.
Ан: Нека се върнат!
Дарън: Ако политиците си свършат добре работата, ако създават работни места… никой няма да ходи по чужбина. България е голяма и е отворила сърцето си за всички. Живи и здрави, много късмет и успехи във всяко българско семейство!
Ан и Дарън казват, че носят в сърцата си България. Успели са да открият хубавото и то в село – пещерско. И
сигурно не са заблудени. Просто имат широко отворени очи, за да видят това, което не са могли да сторят в иначе славната си страна.
Приказката продължава…
