Димитър Насков11 декември – Световен ден на тангото
Причината за избора на точно тази дата е рожденият ден на две от най-известните личности в историята на този чувствен танц – певеца и композитора Карлос Гардел и цигуларя и композитора Хулио Де Каро.
За първи път Денят на тангото се чества в Аржентина през 1977 г. Постепенно голяма част от страните, в които тангото има много привърженици, възприемат този празник и така от локален, той се превръща в международен.
Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население. Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът – от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила – от кубинската хабанера.
Съществуват различни теории за произхода на думата „танго“. Една от най-популярните теории е, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата се е използвала и в Андалусия, като с нея се е обозначавал определен стил музика.
Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента „Dame la lata“. Други по-стари песни са „El tero“ и „Andáte a la Recoleta“. Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.
В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по-жив и чувствен. Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на преставленията. По-късно Антонио Виергол и Луис Ролдан посвещават текстовете си на т.нар. „компадритос“ (побойниците, висящи по бордеите). Първият, който пише любовен текст е Паскал Контурси, който променя завинаги усещането на тази музика.
Ето какво казват най-добрият танцьор на танго Хулио Бока:
„Тангото е танц на страстта. Танц на тъгата. Танц на нежната любов. Тангото не е просто сбор от танцови фигури – то е дълга повест, разказваща за страданието и радостта, за раздялата и срещата, за страстта и нежността. Тангото е състояние на духа.“ и известният аржентински писател Хорхе Луис Борхес: „Тангото е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие.“
През годините тангото преминава от музика на нисшата класа до стил, станал част от нематериалното световно богатство. Съществуват различни стилове танго, но удоволствието от танца остава едно и също.
