Да си спомним за Петко Рачов Славейков
На 13 юли 1895 г. ( нов стил) в София, Княжество България, умира Петко Рачов Славейков – родоначалникът на българската възрожденска литература.
Виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, след възстановяването на българската държава към тези си дейности той прибавя и политическа кариера.
Един от водачите на Либералната партия. Председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета. Баща на осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.
През 1873г. създава известната поема „Изворът на белоногата“.
Заради подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителствува и му намаляват пенсията. Дълбоко огорчен, умира в София през 1895 г.
Поклон пред делата и творбите на великия българин!