Медоносните пчели и пчеларството в Пещера се смятали за любителско занимание

[dropcap]П[/dropcap]ещера. На 20 май отдаваме почит на най-важните опрашители – медоносните пчели, които предоставят безценна услуга на човешкото общество и са един от най-важните сегменти от хранителната ни верига. 30% от всичко, което слагаме на трапезите си, дължим директно на усилията на пчелите.

[dropcap]З[/dropcap]наете ли, че в Пещера винаги е имало пчелари ? Практикувало се е старо а по- късно и модерно пчеларство, но за организация не се и помисля, може би, защото за пещерските граждани пчеларството минава за любителско, допълнително занимание, а не професия. Въпреки, че този поминък е регламентиран по някакъв начин от Пчеларски съюз /осн.1899/, едва на 3 март1931 г. се основава дружество от 14 души пчелари.Избира се управителен съвет : председател Георги Ст. Гечев, секретар-касиер Георги Ив. Раков, съветници Петър Ив. Грънчаров, Атанас Стоилов и Васил Л. Йончев, контролен съвет Яни Г. Бойкинов,Спас Янакиев и Ангел Щ. Кукушев.

От 25 до 30 август 1934 г. се провежда Шести Всеславянски пчеларски конгрес, който се провежда в Белград и е съпроводен с изложба. Пещерска околия е представена със съчинението в ръкопис на учителя в Столарското училище в Батак Георги Коларов „Кошерът Дадан-Блат“- единствен награден със  златен медал.

В нашия край пчеларството е било сравнително добре развито. Кошерите се правели от върбови пръчки и борови клонки, измазани отвътре с говежда тор, а отвън с глина. Рояците ловели с маточина. Медът се вадил като се унищожавали пчелите, най-често чрез потапяне на кошера във вода. След това медът се отделял чрез изстискване с ръка или дървен валяк. Восъкът е бил много търсен за направата на свещи.

През 1987 г. в Пщера има регистрирани 813 пчелни семейства. В дружеството на пчеларите членуват 75 пчелари. Председател е Петър Г. Стайков.

 

 

Използвани са данни от Енциклопедичен речник Пещера на Анастас Пунев