сряда , 23 юни 2021
Най - четени новини
Из непознатата история на Пещера : Ангел   Костадинчев
Ангел Костадинчев

Из непознатата история на Пещера : Ангел   Костадинчев

Пещера.

Из непознатата история на Пещера

 

Ангел   Костадинчев

Околийски началник на Пещера в най-драматичните години от новата история на България, когато през септември 1923 г. разбунтувалите се брациговци съсредоточават своите сили в м. Грамадите с намерение да нападнат и превземат Околийския център. Не допуска да се извършат никакви насилия и произвол над задържаните комунистически дейци от Пещера, Брацигово и близките села.

 

Ангел Костадинчев е роден на 28 август 1886 год. в с. Козарско. Първоначалното си образование завършва в родното си село, а гимназиалното в Пловдив. Като единствен син в семейството получава добро образование и след завършване на гимназия, заминава да следва юридически науки в Женева, но се връща в България след първата година.

Започват войните за национално обединение на България. Ангел Костадинчев е мобилизиран и взема участие в двете Балкански войни 1912-1913г. Служи в 8-ма рота на 27-ми Чепински полк с командир капитан Петър Николов, където офицерски кандидат Костадинчев, заедно с подпоручик Благоя Минчев/убит/ и офиц. кандидат Лазар Неделев са взводни командири. За проявен героизъм на неговата рота  при разгрома на сърбите при Криволак, Ангел Костадинчев е награден с „Кръст за храброст“ и е произведен в офицерско звание – подпоручик. През Първата световна война вече е командир на рота. Полкът в който служи е в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1915 г. полкът воюва при селата Фурка и Плавуш, а през 1918 г. в боевете на Македонския фронт при Завоя на река Черна и с. Добромир. За проявена храброст многократно е награждаван с ордени и расте във военната йерархия стигайки до чин капитан.

След войните започва да гради кариера и заема отговорни длъжности в държавната и военна администрация на Царство България.

От 1923 – 1926 год. е Околийски началник на Пещерска околия и е участвал в потушаване на Септемврийския бунт от 1923 г.. На 10 септември група от 30-40 комунисти от Брацигово начело с Атанас Кабов се укриват в м. “Стари къщи“ край Пещера. Научавайки за това Ангел Костадинчев лично ръководи акцията по  разгонването на бойната група.  На 12 септември е арестуван целия актив на комунистическата партия в Пещера. Малка част са затворени в полицейския участък, а повечето от тях  в казармата.

На 22 септември въстанието в Брацигово е обявено и въоръжена група от 180 – 200 човека се насочва към Пещера. Под ръководството на окол. началник Костадинчев е извършена мобилизация за защита на града. Брациговският отряд след близо тричасова престрелка са разпръснати от пещерци. Твърдението на някой историци, че сраженията са траели „три дни и три нощи“ е просто измислено. Съставен протокол в Пещерското околийско управление, документира разхода на 295 манлихерови патрони изстреляни срещу бунтовниците. На 24 септември войска от Пловдив влиза в Брацигово и възстановява властта.

Много хора е спасил по време на Септемврийското въстание. Някой казват 80, други 125 човека. Арестуваните от Пещера, Брацигово, Розово и Бяга въстаници били затворени в метоха на църквата „Св.Петка“ и в пещерската казарма. Положението на задържаните комунисти станало опасно. В града са пристигнали въоръжени македонци-автономисти, които търсели мъст и  саморазправа. Целият град изтръпва, предстои ликвидация на задържаните въстаници. При тази ситуация Ангел Костадинчев поставя своя охрана да пазят задържаните и така не позволява саморазправа.

От 1919 г. до 1934 г. в България се развихря разбойничеството в това число и в Пещерска околия. Дори в полицейските сводки се твърди, че Пещерска околия е на първо място по разпространение на тази обществена напаст. През 1920-1923 г.  то достига своя връх и една от основните задачи на новия околийски началник е справянето с този недъг на обществото. С поредица от полицейски акции и консолидиране на държавната и общинска власт, Костадинчев успява да прочисти околията от разбойници и осигурява ред и спокойствие и спокойното придвижване по пътищата на хора и стоки. През 1926 год. е назначен за Околийски началник на Панагюрище.   По-късно в началото на 30-те години е Околийски началник на Карлово. През 1934 год. вече е началник на IV Полицейски участък в София, който е охранявал и обслужвал царския дворец. Завършва кариерата си в двореца, бил е близък на царското семейство.

Умира в родното си село Козарско на 20 октомври 1975 г.

Автор: Димитър Павлов