Българските личности, с които се разделихме през 2021 г.

 

Професор Нора Ананиева почина на 20 ноември. Преподавателят по конституционно право професор Ананиева е родена на 30 март 1938 година в град Ловеч. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Професорската си степен придобива във ВИИ “Карл Маркс” (сега УНСС) през 1986 г. Годините ѝ на активна политическа дейност са в зората на демокрацията. Вицепремиер е през 1990 г., а заместник-председател на Народното събрание – от 1994 г. до 1997 г. След това продължава да се занимава изключително с научна дейност и преподаване, като в годините е автор на десетки научни трудове на политическа и правна тематика.

Евгени Бакърджиев почина на 66-годишна възраст на 29 юни 2021 г. в болница ИСУЛ след операция след прекаран коронавирус. Той е роден на 10 февруари 1955 година в София. Завършил е Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. След легализирането на политическата опозиция през 1989 година става член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“, част от коалицията СДС. От 1991 до 1995 година Бакърджиев бе кметски наместник на район Изгрев към Столична община. През май 1995 година оглави СДС-София. От есента на същата година стана и председател на Столичния общински съвет. Бакърджиев ръководеше предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 година, на Петър Стоянов за президент през 1996 година. Бе и начело на Националния щаб на протестите и Националната стачка на Обединените демократични сили (ОДС) за сваляне правителството на Жан Виденов и БСП от власт. Председател на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 година. Избран е за народен представител в 38-о и 39-о Народно събрание. При съставянето на правителството на Иван Костов, Евгений Бакърджиев стана заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. В края на 1999 г. бе освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени. През ноември 2001, след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година, открито иска оставките на ръководството на СДС. Скоро след това е изключен от СДС и основава нова партия – Български демократичен съюз „Радикали“. Постепенно обаче Бакърджиев излезе от активната политика.

Виолета Бахчеванова почина на 86-годишна възраст на 23 август 2021 г. Актрисата е родена в София на 22 март 1935 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов. Омъжена е за актьора Васил Стойчев. Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките. Двамата със съпруга си представят рецитали и поетични спектакли в България и чужбина. През 1976 – 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия. През 70-те години се занимава активно с дублаж на филми и сериали. През 2001 г. излиза нейната книга „…А театърът може без всеки нас“. През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“. Сред най-запомнящите се роли на Бахчеванова в киното са във филмите „Под игото“, „Ако те има“, „Вик за помощ“, „Войници на свободата“.

Марин Бодаков почина внезапно на 50-годишна възраст на 8 септември 2021 г. Той е роден през 1971 г. в гр. Велико Търново. Завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е литературен редактор на в. „Култура“. Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките „Девство“ (1994), „Бисквити“ (1998), „Обявяване на провала“ (2002), „Ангел в зоопарка“ (2008) и „Наивно изкуство“ (2011). Удостоен е с посмъртна награда за цялостен принос към българския литературен контекст от Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК през ноември 2021 г.

Кирил Войнов почина на 16 юли на 70-годишна възраст. Той е заместник председател на ДАМТН от 2017 година. Преди това е бил Главен директор на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. През 2015 г. е съветник на министър председателя на Република България. Генерал Кирил Войнов започва кариерата си в МВР през 1975 г. като командир на взвод към Столична служба за пожарна охрана. Постепенно преминава през всички длъжности в системата на МВР. В периода 1994 г. – 2006 г. е Директор на Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“ – МВР. През 2003г. с указ на Президента на Република България, на Кирил Войнов е присъдено звание „Генерал-майор от МВР“. През 2021г. о.р. генерал Кирил Войнов е награден със „Златен почетен знак на ДАМТН“ втора степен. През 1999г. е награден с най-високото отличие на МВР – почетен знак I-ва степен присъден за гасене на пожар в склад за експлозиви. Същата година е избран за Мъж на годината.

Кирил Гоцев почина на 24 октомври 2021 г. на 63-годишна възраст.  Гоцев е роден на 10 декември 1957 г. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София. През 1978 г. започва работа като технически служител в Българската телевизия. С времето, заема различни длъжности и през 2002 г. е избран за генерален директор на Българската национална телевизия. От 2007 до 2009 г. е прокурист на частната телевизия ББТ. Освен с телевизия, Кирил Гоцев се занимава професионално с фотография и с продуцентска дейност. Той е регистриран продуцент в Националния филмов център от 1997 г. Гоцев е дългогодишен преподавател в Нов български университет, където води курсове, свързани с медийни дигитални технологии.

Георги Димитров – Джеки почина на 8 май на 62-годишна възраст. Легендарният централен защитник е роден на 14 януари 1959 г. в с. Гледачево, а кариерата си стартира в старозагорския Берое. След само един сезон е привлечен в ЦСКА, където бързо се превръща в основен лидер, записвайки 270 мача и 31 гола във всички турнири за „червените“ в рамките на почти цяло десетилетие. През 1986-а осъществява трансфер във френския гранд Сент Етиен (54 мача, 3 гола), а две години по-късно се завръща в ЦСКА, за да добави нови 22 мача и 2 гола за „армейците“. Завършва кариерата си с екипа на Славия през 1990 г. Димитров е петкратен шампион на страната с ЦСКА, три пъти печели Купата на България, също толкова трофеи има и в турнира за Купата на Съветската армия. Полуфиналист за Купата на европейските шампиони през 1982 г., полуфиналист в КНК през 1989 г. За българския национален отбор дебютира на 29 ноември 1978 г. срещу Северна Ирландия и общо изиграва 77 мача за представителния тим, в които бележи 7 гола. Цели 56 двубоя носи капитанската лента на България, в това число – на финалите на Световното първенство в Мексико през 1986 г. През 1985 година е избран за Футболист номер едно на страната.

Борислав Дионисиев почина на 74 години на 6 септември 2021 г. Той е една от легендите на прехода, член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на сдруженията, съответно през 1993 и 2001. Дионисиев е роден в София на 27 юли 1947 г. Възпитаник е на Английската гимназия в София. Завършва „Външна търговия“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Започва кариерата си в Института за съвременни социални теории към АОНСУ, където е от 1975 до 1981 г. Специализира в Университета на Осло, Норвегия, през 1979 г. е журналист е в сп. „Отечество“ от 1981 до 1989 г.  Докато е в Лондон и работи по статия, получава предложение от гръцкото семейство Вардиноянис, чието богатство се изчислява на $8 млрд., да представлява техните интереси в Източна Европа. Така от новото представителство на Вардиноянис във Виена Дионисиев представлява гръцката фамилия за страните от бившия СССР през 1989-1991 г.
В България участва в първия опит за приватизация на Булбанк, в който Вардиноянис не печели заради по-ниска оферта на първи кръг. Впоследствие търгът е отменен и Дионисиев се разделя с гръцката фамилна групировка. Впоследствие Борислав Дионисиев се превръща в инвеститор в разни сектори на българската икономика. Намесва се в българския бизнес с дистрибуция на горива, първоначално работейки с държавната тогава „Петрол“, а през 1992 създава собствена верига бензиностанции „Булвария холдинг“. Член е на Конфедерацията на едрите индустриалци и на Български бизнес клуб „Възраждане“ от основаването на сдруженията (съотв. 1993 и 2001 г.). През януари 2005 г. той е назначен за почетен консул на Малдивите в България със седалище в София

Владимир Живков почина на 21 юли 2021 г. на 69-годишна възраст. Той е роден на 5 юни 1952 г. в София и едно от двете деца на Тодор Живков. Владимир е 10 години по-млад от сестра си Людмила Живкова, която почина на 21 юли 1981 година при не съвсем изяснени обстоятелства. По иронията на съдбата Владимир Живков почина точно 40 години след своята сестра.

Лорина Камбурова почина на 27 май 2021 г. на едва 29 години. Актрисата почина след усложнения от коронавирус в Москва, където през последните месеци работеше по снимките на нов международен филм. Лорина е приета с тежка вирусна пневмония, но медиците не са успели да я спасят. Актрисата е родена във Варна през 1991 г. Отгледана е от баба си, тъй като й двамата й родители умиран рано. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков. Позната е у нас с участията си в сериали. Дебютът й е във „Връзки“, където изиграва дъщерята на Лилия Маравиля. Участва и в сериала „Скъпи наследници“. Лорина участва и в международни продукции сред които на екрана е и с Лили Тейлър – актрисата от „Аризонска мечта“ на Кустурица, както и със Стивън Дорф от „Някъде“ на София Копола. Освен като актриса, Камбурова показва талант и в музикалното поприще, като тя е и сред участниците в „Мюзик айдъл“.

Владимир Каролев почина на 60-годишна възраст на 21 октомври 2021 г., след като не успя да се пребори с травмите си след тежкото падане в Пирин. Той претърпя тежък инцидент в планината при спускане със сплитборд в началото на май и беше открит в безпомощно състояние от планински спасители. Владимир Каролев е български икономист и финансист. Роден е на 31 юли 1961 г. във Варна. Появява се в обществено-политическото пространство като автор на статии по икономически теми, публикувани в периодичния печат. През 2001 г. става активен участник в предизборната кампания на НДСВ. През 2003 г. е избран за общински съветник в София от листата на НДСВ и е преизбиран през 2007 и 2011 г. През есента на 2011 г. Владимир Каролев е кандидат за кмет за София, издигнат от НДСВ, а през ноември същата година подава оставка като общински съветник с цел фокусиране върху професионалната си кариера.

Георги Коритаров почина на 6 април 2021 г. на 61-годишна възраст. За последно той работеше в ТВ Европа, където водеше предаването „Свободна зона“. Преди това дълги години бе в ефира на bTV, Нова телевизия и ТВ+. Георги Коритаров е роден на 10 май 1959 в София. Завършил е „Славянска филология“ В Софийския университет. С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ през 1990 като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в Радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на предаванията „Радиожурнал“, „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“.

Проф. д-р Мирослава Кортенска почина на 13 април 2021 г. на 67-годишна възраст. Тя е български театрален критик, културолог и медиен експерт. Преподавател в катедра „Кино, телевизия и театър“ в Югозападния университет в Благоевград (от 2000 г.) и изследовател на културните процеси на 20 век. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България. От 1976 до 1991 г. работи като драматург в Драматичния театър в Стара Загора и в Държавния сатиричен театър. От 1993 до 1996 г. е преподавател и заместник-декан на Магистърски факултет в Нов български университет (НБУ). Ръководител на магистърска програма „Журналистиката като четвърта власт“ на НБУ и Американския университет в Благоевград. През 1997 г. е съветник в Комисията по култура и медии в 38-о Народно събрание и експерт по написването на Закона за електронни медии. От 2002 до 2005 г. е член на Художествения съвет на Българската национална телевизия (БНТ). От 2008 до 2010 г. е член на Художествения съвет на Българското национално радио (БНР), програма „Христо Ботев“. Между 2009 и 2011 г. е автор и водещ на предаването „Врата към Европа“ по БНР, програма „Христо Ботев“. Предаването получава две награди от Комитета по образование на Европейската комисия през 2009 и 2010 г. Автор е на множество коментари, статии и анализи по болезнени въпроси на българския преход в електронните и печатни медии на България.

Ваня Костова почина на 6 май 2021 г. на 64 години. Завършва Българската държавна консерватория в класа на доцент Георги Кордов. От нейния випуск са още Венета Рангелова, Ралица Ангелова от „Тоника СВ“, Веселин Маринов, Богдан Томов и др. През 1980 г. участва на общонационален конкурс към Ансамбъла на ГУСВ (главно управление строителни войски) за вокалисти на новосформираната вокална група „Тоника СВ“. Журито избира Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Продуцентът и основателят на групата композиторът Стефан Диомов започва усилено да пише свои и да предлага песни и от други автори. Така през 1981 г. изпява първата си песен като професионална певица заедно с „Тоника СВ“ – „Приятели“ по музика на Стефан Диомов и текст на Георги Белев. Тази песен впоследствие печели ТВ конкурса „Мелодия на годината ’81“. През пролетта на 1986 г. Ваня Костова записва последната си песен с „Тоника СВ“ – „Очакване за пролет“ – м. Стефан Диомов, т. Богомил Гудев. През юли 1986 г., след вътрешни разногласия, Ваня Костова и Стефан Диомов напускат „Тоника СВ“ и Ансамбъла на Строителни войски и постъпват в ансамбъл „Магистрали“ към Войските на Министерството на транспорта.

През 1987 г. издава първия си самостоятелен албум „Песни от концерт“, който е директен запис от неин концерт в НДК. В края на 1991 г. издава втория си албум „Рождество“. През 1994 г. композиторът Стефан Диомов събира всички певци от ръководените от него групи „Тоника“ и „Тоника СВ“ и правят незабравими бенефисни концерти в Бургас и София. Заедно певците решават да продължат под общото име „Фамилия Тоника“. Групата набира огромна популярност и прави многобройни концерти. В тази група Ваня Костова участва в първите три албума и е солистка на песни като „Здравей, как си, приятелко“, „Добър вечер, мамо“, „Сезони“, „Бяла къща – двор зелен“ и др. Успоредно с „Фамилия Тоника“ Ваня Костова пее и като самостоятелна певица. През 1996 г. издава третия си албум „Пътят“, който включва най-доброто от нейния репертоар. На фестивала „Бургас и морето“ ’96 песента „Молитва“, изпята от Ваня Костова, печели втора награда. Музиката е на Хайгашод Агасян, а стиховете на поетесата Павлина Стаменова. Ваня Костова е единствената българска поп певица, която изпълнява автентични народни песни с невероятно майсторство. Народните песни, които знае, са повече от естрадните, с които е известна. Някои от тях са „Бела съм бела юначе“, „Калиманку денку“, „Хей, поле широко“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Петко Ради пръстен даде“, „Великената хубост“ и други. През лятото на 1997 г. на фестивала „Бургас и морето“ Ваня Костова се представя с песента „Лека нощ, Бургас“, която печели второто място. Успоредно продължава и участието си във „Фамилия Тоника“, с които правят национални летни турнета и големи коледни концерти. През 1998 г. Ваня Костова за първи път композира песен. Това е песента по стихове на Петя Дубарова „Звезди в мойта нощ“. На „Бургас и морето“ същата година Ваня Костова печели като композитор на песента първото място. Баладата е много силна и издържана по всякакви критерии. През 1999 г. участва на фестивала „Бургас и морето“ с песента „Няма те на никой бряг“ по музика на Елина Джагарова. През този период Ваня Костова работи с композитора Милен Македонски, който и акомпанира по участията и на пиано. На последното издание на фестивала „Златният орфей“ през лятото на 1999 г. се представя с песента „Море“. През същата година „Фамилия Тоника“ издава поредния си диск „Сутрин рано, вечер късно“, където Ваня Костова е солистка на песните „Сезони“, „Добър вечер мамо“, „Бяла къща двор зелен“ и новата версия на „Очакване за пролет“. През 2001 г. Ваня Костова напуска „Фамилия Тоника“ и продължава изцяло самостоятелната си кариера. Същата година издава поредния си албум „Море от нежност“ – изцяло по музика на Иван Михайлов. Със заглавната песен на този диск се представя на „Бургас и морето“ през лятото на 2002 г. През 2015 г. след изгладени отношения с колегите си отново се събира с „Тоника СВ“, с които участват на бенефисния концерт на Стефан Диомов – „Хайде заедно“. Следват много участия и концерти с групата във Варна, Бургас, София, Плевен, Пловдив и др.

Татяна Лолова почина на 22 март на 87-годишна възраст в „Пирогов“ след тежко боледуване и след усложнения от COVID-19. Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София.Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г. Тя играе и на сцената на Театър 199. Хитовият ѝ моноспектакъл „Дуенде“ се радва на препълнени салони повече от 10 години в Театър 199, както и в турнетата и в страна и чужбина. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Клара Маринова почина на 3 март на 71 години. Маринова е журналист-международник с 10 години стаж в БНТ. Тя беше член на ВС на БСП и на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, говорител на Висшия съвет на БСП, ръководител на пресцентъра на партията. Телевизионерката бе депутат от БСП в 7-о ВНС, 36-о и 37-о Народно събрание, зам.-председател и председател на Комисията по радиото, телевизията и БТА в 37-о НС, секретар на ПГДЛ и ръководител на пресцентъра на ПГДЛ в 37-о НС. Последните години водеше собствено предаване в телевизия Bulgaria ON AIR.

Косьо Марков почина на 15 март на 71 години след усложнения от прекаран COVID-19. Легендарният музикант и композитор е основател и басист на група „Тангра“. Косьо Марков е на 3 октомври 1949 г. в София. Към края на 60-те години на 20 век става част от Бъндараците, свирейки на бас китара, а през 1976-а основава група Тангра. Сред вокалистите й през годините са Вили Кавалджиев, Чочо Владовски и Станислав Сланев-Стенли. През 1992 г. Константин Марков и Кирил Маричков основават радио „Тангра“. То съществува около десет години, след което е закупено от Дарик радио.

Иван Налбантов почина на 10 май на 80-годишна възраст. Една от емблемите на българския театър и кино, Налбантов бе и театрален педагог. През 2019 г. получи награда „Аскеер“ за цялостен принос. Член е на Съюза на българските писатели.

Радосвет Радев почина внезапно на 6 август 2021 г. на 61-годишна възраст. Роден е на 21 юли 1960 година в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, специализира маркетинг и мениджмънт в САЩ. Работи последователно в Софийски градски съд и в Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. През 1992 година създава „Дарик Радио“. Член е на Български бизнес клуб „Възраждане“. От 1990 година Радосвет Радев е член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и заместник-председател на камарата на обществени начала. На 19 юни 2018 година Управителният съвет на БСК го избира за изпълнителен председател, а на 5 декември 2018 година е избран за председател на Управителния съвет. През 2018 година Радев е и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обединяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
През 2010 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.

Надя Савова почина на 1 декември 2021 г. на 85 години. Актрисата дебютира на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ през 1965 г. в спектакъла „Дон Жуан“. В продължение на над 25 години Савова играе на същата сцена. Тя участва в близо 50 постановки, играе ролята на баба Цеца в комедийния сериал „Етажна собственост“. Савова има редица озвучени персонажи в дублажа, измежду които Брайън Танър в „Алф“. В някои епизоди ролята дублира нейната дъщеря.

Атанас Скатов почина на 5 февруари на 42 години, докато изкачваше връх К2. Алпинистът е изкачил е 10 от 14-те върха с височина над 8000 метра, като Еверест два пъти. Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци и първият веган, изкачил Еверест. В края на 2011 г. в Скатов се заражда идеята да преустанови консумацията на животинска храна и да изкачва най-високите върхове на всички континенти, както и всички най-високи върхове над 8000 метра без консумация на животинска храна. Така той събира веганството и туризма в своя първи проект: „Изкачване на 7-те континентални първенци като веган“, който осъществява през периода 2013 – 2017 година. През 2015 г. започва своя втори проект „Изкачване на 14-те най-високи върха на планетата (Хималайската корона) без консумация на храна от животински произход“ с експедиция на осмия по височина връх на планетата Манаслу.

Спас Натов почина на 26 май едва на 53 години. Най-вероятната причина е инфаркт. Баскетболната легенда е родена на 5 февруари 1968 г. в Пазарджик. Носил е екипите на ЦСКА, Славия и Черно море, а в националния отбор участва на две европейски първенства – през 1991 и 1993 година. Между 2006 и 2016 година беше на три пъти треньор на мъжкия отбор на Черно море и работи с подрастващи в школата. От есента на 2017 година той се завърна в родния си град, където бе треньор в школата на Хебър. Впоследствие той се върна във Варна, където продължи работата с млади таланти.

Иван Станчов почина на 24 ноември на 92-годишна възраст. дипломатът е роден е на 1 април 1929 г. в София. Той е син на Иван Станчов и Керълайн Марион Мичел и внук на дипломата и политик Димитър Станчов. През 1946 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати. От 1971 г. живее във Великобритания. От 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон. През 1994 – 1995 година е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Съветник по външно-политическите въпроси на двама президенти на Република България. Иван Станчов е женен за шотландката Александра. Семейството има 4 деца.

Александър Шаламанов почина на 25 октомври на 80 години. Кариерата му започва от ЦСКА, но легендарния си статут придобива с екипа на „Славия“. Трикратен носител на купата на България (1963, 1964 и 1966) г.; вицешампион през 1967 г. и бронзов медалист през 1964, 1965, 1966, 1970 и 1973 г. С ЦСКА е шампион на страната през 1960/1961 г. В „А“ РФГ има 265 мача (262 за Славия и 3 за ЦСКА) и 10 гола. Обявен е за спортсмен №1 през 1967 и 1973 г. и за футболист №1 на България за 1963 г. и 1966 г. В „А“ националния отбор има 42 мача и 1 гол, за „Б“ националния има 1 мач, за младежкия има 3 мача и за юношеския – 4 мача. В европейските клубни турнири е изиграл 26 мача и е отбелязал 1 гол (16 мача за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Полуфиналист за КНК през 1967 г. Участвал е на финалите на две световни първенства (Англия – 1966, в 2 мача и Мексико – 1970, в 3 мача). Избран е в идеалния отбор на световното през 1966 г. на поста десен защитник. Същата година е включен в идеалния отбор на света, подбран от изданието World Soccer. Като скиор е участвал на зимната олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ). Играл е на професионално ниво и волейбол.

Източник : / https://www.dnes.bg