Църквата почита св. Филотея и св. Амвросий

Преподобна Филотея се родила във византийския град Поливот в южна Тракия. Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала пълнолетие, била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.

За тази й ревност и любов Бог й дарувал мъдростта да поучава. При нея идвали духовни лица и много хора да чуят съветите й и да получат изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидила своята смърт и починала на 7 декември (годината на смъртта и векът на живота й са неизвестни). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.

В началото на ХIII век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго (1393 г.) ги взели сърбите, а от сърбите – румъните. Сега те се намират в гр. Арджеш.

Житието на преп. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски.

 

На 7 декември Християнската църква почита паметта на св. Амвросий, епископ Медиоланский (Медиолан – старото име на Милано). Той е роден в Галия и е живял ок. 334/40-397 г. Преданието е запазило много разкази за чудесата, извършени от светия епископ: изцерявания, откриване мощите на св. мъченици Протасий и Гервасий. Между най-близките му приятели бил блажени Августин, който приел светото Кръщение от него. Амвросий придавал на църковното богослужение особено благолепие и тържественост. Съставил много църковни песни.
И досега е запазена неговата „Литургия амброзиана“. Умира на 57 години.