Време за литература: Разказите на Цветана Чучева – парченца живот

Пещера. Писането на литература е призвание и хората, които пишат стихове, проза или поезия го правят не за да печелят лайкове, а защото не могат да не го правят. Думите извират като медоносен рояк и се разпростират върху белия лист за да се превърнат в запомняща се история.

Точно това се случва и с талантливото перо на Цветана Чучева, която живее в Пещера, но с дарбата ѝ на разказвач би могъл да се гордее всеки космополитен град.

Тя е авторка на няколко книги, а всяка от тях е парченце живот. С любов към детайла, с око дори за невидимото, тя се превръща във вълшебница, която с един замах подрежда целия пъзел на нечия съдба.

Писането на разкази е наистина изпитание, защото ограничението на обема изисква голямото майсторство не само да събереш цялата случка в няколко страници, а да успееш да разкриеш героите в пълнота, понякога само с две изречения. С един жест, с едно потрепване или спомен.

Разказите на Цветана Чучева имат още едно голямо предимство, карат те да се връщаш към човешката си същност, във времена, когато ако единственото ти достойнство е, че си човек, това не „звучи гордо“. Залисани в търсенето на истинската си цел, много бързо забравяме, че единствената и най-важна цел в живота ни, е да материализираме точно това, което казва Максим Горки – „Човек – това звучи гордо“. Ни повече, ни по-малко.

Най-възвишеното творение на природата, което в същност сме – в днешно време е забравило своя първоизточник, нагазило дълбоко в блатото на илюзии, лъжовност и преследване на невъзможното, неспособно да заплаче заради болката на другите.

Ако все още не сте прочели разказите на Цветана Чучева наистина много сте загубили, защото впускайки се в нейните „Странични улички“ ще срещнете и истинското си Аз. Човекът, който може да плаче заради чуждата болка, въпреки алиениращия климат в обществото ни.

Докосвайки „Polistes dominula и др. възклицания“ ще се върнете в собственото си детство, ще осъзнаете колко прекрасен и тленен е светът, когото безразлично загърбваме.

Четейки парченцата живот, няма как да на видите колко много красота и любов има около вас, няма как да не усетите, че животът никога не е скучен, никога не е напразен. Въпрос на време е да поискате да откриете собственото си предназначение и да си зададете въпроса: Кого направих днес щастлив? Благодарих ли за стореното ми добро?

И аз няма да преразказвам поетичните разкази, защото в тях – освен всичко онова, което прави литературата истинска – ще намерите и самата Цветана Чучева. Тя е разказите, които създава. Измъква ги от дълбините на съзнанието си като медоносен рояк и ги подарява. Дали ще ги превърнете в мед, си зависи от вас. Но е грехота да се погубват думи, написани с толкова много заряд.

Цветана е една от пазителките на Човечността. Горещо препоръчам нейната проза.

Стефка Венчева

Източник : / http://pzdnes.com