„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
На Видовден празнуват Август, Виден, Видин, Вида, Видьо, Видул, Виден и Виденка, както и Август и Августина.
Според народните вярвания на 28 юни е Видовден по стар стил по нов стил е на 15 юни.
Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Видовден се почита най-активно в Трънско, Брезнишко и Годечко.
В миналото на този ден старите българи са правили молебени против градушки, защото всички знаем колко опасни за реколтата са градушките и на какъв глад могат да обрекат хората, ако унищожат реколтата.
История
Вида била жена, а нейните братя – Елисей и Вартоломей. Според народния фолклор, Вида наблюдавала какви бели и пакости вършат нейните братя и после ги наказва.
Оттук произлиза и вярването, че ще дойде Видовден, т.е. Провидението ще накаже всеки за неговите грехове.
Народът използва и още една сентенция, че Господ прощава, но не забравя. За да не бъдат разгневени Вида, Елисей и Вартоломей, на този ден в миналото не вършели домакинска работа.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията.