Да си спомним за Васил Георгиев

Проф. Васил Димитров Георгиев е български актьор и педагог. Почетен професор на НБУ.

Роден е на 12 август 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстю Мирски.

Назначен е в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1958 – 1961), а след това в Народен театър за младежта в София (1961 – 1966). Следват тридесет сезона в Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (от 1966) и в Театър 199.

Член на СБФД и САБ.

Носител е на множество награди, между които Аскеер.

Участва в организирания от „Лятна академия за изпълнителски изкуства“ международен симпозиум на тема „Настоящето като трансмисия на паметта от минало към бъдеще“ през септември 1997 г. – I част, а през 1998 г. II – част.

След 2001 г. става преподавател в департамент „Театър“ на Нов български университет. Има публикации в български вестници и списания.

Режисьор и ръководител на проекти на студенти от програма Театър на БФ на НБУ.

Умира на 21 ноември 2019 г.

• Заслужил артист (1985).
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1984).
• Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1980).
• Аскеер за мъжка роля за ролята на Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов (1999).
• Награда за мъжка роля в „Гълъбът“.
• Награда за мъжка роля в „Искрици от огнището“.
• Награда за мъжка роля в „Страстната седмица“.
• Награда за мъжка роля за Креон в „Антигона“ на Жан Ануи на фестивала за камерни форми във Враца.

• „Гълъбът“ (2001)
• „Три сестри“ (2001) (А. П. Чехов)
• „Този безумец Платонов“ (А. П. Чехов)
• „Антигона“ (Жан Ануи) – Креон
• „Врагове“ (Максим Горки)
• „Последните“ (Максим Горки)
• „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов)
• „Несериозна комедия“ (Георги Данаилов)
• „Есента на един следовател“ (Георги Данаилов)
• „Съдията и жълтата роза“ (Георги Данаилов)
• „Светът е малък“ (Иван Радоев) – Иван
• „Журналисти“ (Александру Миродан) – Леу
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
• „Росмерсхолм“ (Хенрик Ибсен)
• „Дон Жуан в Ада“
• „Адската машина“ (Жан Кокто)
• „Соло дует“ (Том Кемпински)
• „Аз, Фойербах“ (Танкред Дорст)
• „Ужасните родители“ (Жан Кокто)
• „Жена за Толстой“
• „Трамвай Желание“ (Тенеси Уилямс)
• „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов)
• „Щедра вечер“ (Владимир Блажек)
• „Ричард II“ (Уилям Шекспир)
• „Унижените и оскърбените“ (Фьодор Достоевски)
• „Лофтър“ (Гюнтер Вайзенборн)
• „Ангела“ (Георгиос Севастикоглу)
• „Сизиф и смъртта“ (Робер Мерл)
• „Чудак“ (Назъм Хикмет)
• „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев).

• „Полунощ след 5 минути“ (1966) (Ян Солович) – началник гара
• „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
• „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Митрофан и Дормидолски“ (1970) (Иван Вазов)
• „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева) – алхимикът и хазяинът на Йоханес
• „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
• „Смърт сутринта“ (1973) (Клаус Айдман)
• „Змейова сватба“ (1973) (Петко Тодоров)
• „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
• „Крепостта на безсмъртните“ (1975) (Светослав Славчев)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Иван Яковлевич, бръснар
• „Хладилник с педали“ (1975) (Веркор и Чоронел)
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
• „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
• „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – владиката
• „Арсеник и стара дантела“ (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов)
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Това ли е Атлантида ?“ (1980) от (Владимир Голев), 2 части
• „Червено и кафяво“ (1982) от (Иван Радоев)
• „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
• „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини)
• „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
• „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
• „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
• „Стълбата“ (Самуил Альошин) (1986)
• „Йоан Кукузел“ (Делка Димитрова), 2 ч. (1987)
• „Делото „Опенхаймер“ (Хайнер Кипхарт), 2 ч. (1988)
• „Песен за сбогуване“ (Петър Анастасов) (1988)
• „Мариела“ (Йордан Попов) (1988)
• „Милионерът“ (1988), 2 части (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов) – бай Таско
• „Крадецът на тролейбуси“ (от Георги Данаилов) (1990)