110 години от рождението на прочутия народен певец Борис Машалов

Днес се навършват 110 години от рождението на прочутия народен певец и събирач на северняшки песни Борис Машалов.

По този повод в родния му град Севлиево ще бъде представена сбирка от оригинални снимки и музейни експонати.

Оригинална снимка на Борис Машалов в униформа на водолазна команда, от времето, когато е отбивал военната си служба, ще бъде показана в експозицията в Севлиево. В сбирката на Историческия музей са подредени грамофонни плочи с негови изпълнения, документални свидетелства от чествания и експонати от фонда от средата на 20-и век, когато легендарният певец на „Заблеяло ми агънце“ е на върха на славата си.

С експозицията жителите на Севлиево ще почетат 110-а годишнина от рождението на обичания изпълнител, живял едва 48 години.

С гласа си той впечатлява слушателите на  Радио София още при появата си. Този дебют го кара да свали от своя репертоар градските и шлагерни песни и да се насочи към народните.

Заблеяло ми агънце

Забеляло ми агънце

в Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
защо ми жално заблея,
та ми стадото разблея?

Дъл не ти трева зелена,
или ти вода не стига?“
Агънце жално продума,
„Байно ле, бачо Тодоре,
къде е мойта майчица?“

Тодор на агне продума,
„Агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадух.“

Агънце жално продума,
„Помниш ли байно Тодуре,
кугато Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.

Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.

Помниш ли какво убеща,
каква ти беши думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продаде,
на тези върли касапи?“

Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи му кавал убливат.