80 години от смъртта на цар Борис III

На 28 август 2023 г. се навършват 80 години от смъртта на последния действащ български монарх – цар Борис III. След внезапната му кончина през 1943 г. той е наследен на трона от сина си Симеон, който е само на 6 години и от негово име управлява регентски съвет.

Смъртта на Борис III оставя България без държавен глава в усложнена международна обстановка – Съюзниците започват да постигат все повече успехи по фронтовете на Втората световна война. Страната ни е немски съюзник, но не е прекратила дипломатическите си отношение със Съветския съюз. За сметка на това правителството на Богдан Филов обявява т.нар. „символична война“ на САЩ и Великобритания. В резултат България е подложена на съюзнически бомбардировки.

Регентството управлява страната малко повече от година. През септември 1944 г. СССР обявява война на България и Червената армия навлиза у нас. След това е извършен превратът от 9 септември и властта се сменя с правителство на Отечествения фронт.

По случай годишнината от смъртта на царя в Рилския манастир бе отслужена заупокойна молитва. На нея присъстваха Симеон Сакскобургготски и членове на семейството му.

БТА публикува съобщения от бюлетина си от 1943 г.:

София, 26 август 1943 г.

Негово величество царят от три дни е сериозно заболял. Лекуването му е поверено на най-добрите лекари-специалисти.

***
София, 27 август 1943 г. По здравословното състояние на царя, днес в 16 часа бе издадено следното съобщение:

Дворец София, 27 август, 16 часа.

Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена  навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнения, опасността засега може да се счита за отстранена.
Лекар при Двора на Н.В. Царя
Д-р  Ст. Даскалов.“

***
София, 28 август 1943 г. Прокламация към българския народ

Българи, цар Борис III, нашият любим  Цар – Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в двореца София, обкръжен от царското семейство.

Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик Цар – Обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет – да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.

Нека вечна да бъде паметта Му!

С друга прокламация престолонаследникът Симеон е провъзгласен за цар на българите:
София, 28 август 1943 г.

Прокламация към българския народ

Българи, днес, 28 август 1943 година негово царско височество престолонаследникът Симеон княз Търновски, любимецът и надеждата на българския народ, съгласно чл. 34 от Конституцията, встъпи на престола на българските царе под името Симеон II, цар на българите.

Поради малолетието на цар Симеон II и на основание на чл. 151 от Конституцията, Министерският съвет поема управлението на царството до отреждане на предвиденото в Конституцията Регентство.

В този съдбоносен за страната ни момент призоваваме всички българи да се сплотят още по-здраво около престола на негово величество цар Симеон II, за да могат с вяра в светлите бъднини на нашия народ и с упование в Бога да продължат светлото дело на България.

В бюлетините на БТА „Служебен преглед на чуждестранния печат“ са поместени редица статии  и коментари в европейски медии за Борис Трети и за  бъдещето на България:
„България в траур“ е заглавието на „Журнал де Женева“ от 30 август.

Вестник „Либерте“ от 1 септември помества статия „От цар Борис Трети до Симеон Втори“;  Вестник  „Нойе Мюнхер цайтунг” от 30 август излиза със заглавие „Смъртта на Борис III – цар на България“. „Вестник „Дер Бунд“ помества статия със заглавие „България – кораб без кормчия в бурята“.

В материал от 30 август „Смъртта на цар Борис“  вестник „Трибюн да Женева“, пише между другото:

„Разпространил се бе слух, че цар Борис е станал жертва на покушение. Българската телеграфна агенция го опроверга категорично и най-сетне се реши да определи болестта от която умря владетелят. На мнозина се вижда странно, че тази подробност толкова се забави“.

***
Швейцарският вестник „Трибюн да Женева” в дописка от Берлин на 30 август със заглавие „Германия и смъртта на цар Борис“ пише:

„Берлинските дипломатически кръгове, както и целият германски народ очакват с напрежение последиците, които ще се проявят в българската външна политика след смъртта на цар Борис, благодарение на който милиони войници стоят още с оръжие в ръка на Балканите и не са взели участие в битките.

Българските кръгове в Берлин признават, че само дейността на владетеля допринесе страната да остане вън от конфликта. И германските дипломатически кръгове знаят това. С неговата смърт изниква въпросът, дали външната политика на България ще претърпи промени.“

Турски печат: Вестник „Републик“ под заглавие „Какво ще бъде политическото положение на България?“ от 30 август пише:  „Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им.“

„Какво ще прави сега България?“ е заглавието, под което вестник „Вакът“ от 6 септември пише: „Покойният цар Борис съзнаваше колко е опасно за малките народи да се намесват в борбата на големите. Тъй като знаеше турски, н.в. цар Борис беше казал един ден поговорката: „Когато атовете се ритат, магаретата страдат.“ И тъй, ако би имал тази възможност, той би останал напълно вън от сегашната война. Той не беше забравил, че България много пострада през Първата световна война. Но той се опасяваше и от друго нещо: да не изпадне в положението на Румъния, ако остане напълно неутрален. Освен това, през първата фаза на войната пред България се разкриваха толкова съблазнителни изгледи, че тя не би могла да устои.

***
Част от текстове, публикувани в „Служебен преглед на чуждестранния печат“ на БТА гласят:

Турски печат
Съболезнования до българския народ

„Тасфири Ефкяр“ /30.VIII.1943/, като се спира на тежкото положение, в което цар Борис завари България, и когато се възкачи на престола, вестникът пише:

„Ньойският договор бе наложил на нашите другари от световната война условия също така несъвместими със схващането на държавата им, както тези на Севърския договор. С търпение, неприсъщо на неговата възраст, Негово Величество цар Борис се стараеше в продължение на 25 години да разруши потискащите условия на договора.

В продължение на 25 години влиянието му в тази страна, където се прилагат най-крайните форми на демокрацията, не се намали сред най-различните течения, всред парламентарните борби и наклонността към бунта на динамичната българска душа, той запази предвидливостта, характерна за неговата личност; той съумя да остане господар на страната и винаги е преодолявал всички трудности с дух на помирителност, като беше последната инстанция за разрешаването на всички въпроси. Той не беше избухлив човек , никога не изпусна юздите и съумяваше според обстоятелствата да извлича полза от най-противоречивите тежнения на страната. В момента, когато течението от ляво най-много се засили, той можа да предотврати опасността без да се остави да бъде увлечен от страстта. Със същата лекота той се справи с тежнението да се установи фашистки ред. И винаги той следваше с успех личната си политика, която смяташе полезна за България.

През 25-тодишното си царуване цар Борис събра и оформи разнообразните стремежи на българския народ. Той много добре успя да засили вътрешното положение. Влиянието на владетеля за земеделското, стопанското и особено за културното развитие на страната бе значително. Благодарение на него, една маса от 5 милиона души заживя като народ и с чест в европейската общност. В продължение на четвърт век неговата външна политика беше така сръчна, че той не се свърза с никого. Той запази своята независимост с твърдост. В един момент, когато се повдигна въпросът за ревизия на договорите, той стана негов най-решителен привърженик под влияние на Италия. Ето защо той не се присъедини към мирните тежнения, които искаха да уредят всички въпроси без проливане на кръв, проявени в Балканското споразумение. И, като не се отзова на поканата на Турция и на другите балкански страни, той се свърза чрез отделен пакт с един от неговите участници. Въпреки това, другите балкански държави направиха големи усилия, за да задоволят България; с общо съгласие те провъзгласиха премахването на военните клаузи от Ньойския договор – това обаче не задоволи България и нейния цар.

Подтикната от политиката на цар Борис, България последва Оста с цел да се разшири за сметка на Румъния, на Югославия и на Гърция. И, както признава г-н Филов, благодарение на тази политика се създаде Велика България и българските искания се осъществиха.

Но в този момент, когато целият свят пъшка под жестокостта на войната, не трябва много да бързаме от думата „осъществяване“. Както и да е, Борис може още млад да почива във вечен мир със съзнанието, че е изпълнил своя дълг. Така, той е събрал плодовете от 25-годишните си усилия. Обаче, ако неговите мечти не се осъществяват, ако Оста пропадна или ако България бъде подчинена на условия още по-тежки от ньойските, той не ще бъде свидетел на резултатите от политиката, която е водил.

Близкото бъдеще ще даде преценка за владетеля на нашата приятелка България, който до момента на смъртта си не загуби нищо от своята стойност.”
***

Какво ще бъде политическото положение на България?

„Ла Репюблик” /30.VIII.1943/ помества следната статия под надслов „Какво ще бъде политическото положение на България?“

„Внезапната и неочакваната кончина на цар Борис не само потопи в скръб българския народ, но същевременно обърна внимание на целия свят върху Балканите и България, която е ядката им, защото, както е известно, България в тази част на Европа е една страна, в която има разни политически и социални течения.

Цар Борис бе един умен владетел, който бе спечелил привързаността на българския народ и благодарение на тази обич бе добил голям авторитет в страната. Той бе сполучил да даде ред и ръководството на България и това положение на нещата безспорно бе много задоволително за балканските  съседи и в частност на Турция.

Редицата атентати, които станаха по улиците на София до преди два месеца и авторите на повечето от които не можаха да бъдат открити, може да бъдат прекратени благодарение на личния авторитет на цар Борис.

Какво ще стане сега?  Дали изчезването на цар Борис ще предизвика изникването на крайно политически тежнения? Или пък както заяви министър-председателят г-н Филов, правителството ще продължи своята политика по пътя начертан от царя, и народът спокойно ще го последва? И, ако изникнат крайни действия, ще успее ли правителството да ги успокои със същата разумна дисциплина като царя и да възвърне реда на страната?

Това са точките, които засягат отблизо целия свят, и естествено – Балканите. В този момент, когато Европа е разорена и върви към трагично и неизвестно бъдеще, смъртта на цар Борис беше преждевременна загуба във всякакъв смисъл на думата. Фактът, че престолонаследникът е още съвсем малък и, следователно, неговата личност няма влияние, изисква за още дълги години присъствието на едно регентство – нещо, което не може да задоволи искрено и да утеши съседните страни, Балканите и Европа.

Да пожелаем най-искрено Министерският съвет и Регентството да запазят авторитета и да предупредят всички смутове, които биха могли да изникнат в страната.
***

Смъртта на Борис III – цар на България
„Нойе Мюрхер Цайтунг“ /30.VIII.1943/ пише:

„От победата на съюзниците в Тунизия, окупирането на Сицилия и падането на Мусолини, България се намира в тежка криза. В момента, когато българските държавници се опитаха да се дадат сметка за новото положение и когато бяха принудени предвид на възможния съюзнически десант на Балканите и на неудържимото напредване на руските армии в Украйна, да ревизират становището на България, българският народ губи най-силната опора на своята държава – цар Борис III. Самото ненадейно заболяване на царя причини вълна от слухове. Неговата смърт, независимо дали фактите отговарят на едни или други предположения, създава едно ново положение, чието развитие още не може да се предвиди.“

Като прави кратък исторически преглед на царуването на цар Борис, авторът пише:

„Наследството на цар Борис бе твърде тежко. Трябваше да се превъзмогват последиците от две загубени войни: Балканската война, която лиши България от Добруджа и Световната война, която отне от България и последния достъп на Бяло море, както и някои македонски области, и наложи с Ньойския договор всички унизителни условия и ограничения, които бяха характерни за така наречените договори от парижките предградия. Младият цар Борис, който беше получил добро възпитание, съвсем не мислеше за реванш. Във вътрешно и външно политическо отношение той се придържаше до границите на Конституцията и преди всичко се стараеше да бъде конституционен цар. Мек по природа и несклонен към насилие, той скоро спечели доверието на народа. Така той превъзмогна земеделско-комунистическата игра на Стамболийски, но два атентата показаха, че неговата личност се беше изпречила на пътя на радикалните леви кръгове. Въпреки това, Борис се опита за запази за страната основите на парламентарните институции.

Преминаването към авторитарния режим не беше дело на царя и не съответстваше нито на неговия манталитет, нито на неговите намерения. Днес е известно, че инициаторите на държавния преврат от 19 май 1934 г. упражниха натиск върху царя и че само стечението на своеобразни обстоятелства  попречиха на неговото пленяване и детрониране. Постепенно цар Борис успя да си възвърне властта. Под впечатлението на тези събития, но очевидно и поради все по-засилващото се германско и италианско влияние – цар Борис се беше оженил през 1930 г. за италианската принцеса Джиована – цар Борис въведе авторитарен режим. Възвръщането към уважаваните от него демократически принципи – Швейцария, където той пребиваваше често, му служеше за образец – беше вече невъзможно.

Външнополитическото наследство се оказа по-силно от неговите схващания. Въпреки двете загубени войни, България продължи да се придържа към ревизионизма. Това поведение, а също и упоритостта на нейните съседи при поддържането на създадените след Първата световна война  граници, направиха невъзможно омиротворяването на Балкана. Цар Борис, наистина, се опита лично да тръгне по пътя на разбирателството. Неговите посещения при крал Александър, крал Карол и неговите пътувания в Рим, Париж и Лондон през 1933-1934 г. представляват висши точки на неговата посредническа дейност. Тя доведе до пакта за приятелство, подписан в Белград /1937 г./, до освобождението от клаузите на обезоръжаването1938 г. , до премахване на демилитаризирането на тракийската област. България не можа да си възвърне само Южна Добруджа и да получи достъп на Бяло море.

Тук се намеси националносоциалистическата дипломация, до която дипломацията на западните сили се оказаха недораснали. Стъпта по стъпка отношенията към Германия се заздравиха. Това се облагоприятелства от все по-засилващата се зависимост на българското стопанство от германския пазар. Освен това, германо-руският пакт от 1939 г. изглеждаше, че задоволява всички желания, защото разбирателството между Москва и Берлин предлагаше най-добри условия за българските ревизионистически претенции. Сам цар Борис запази въздържаност. От тогава официално България можа да изпълни своите териториални претенции срещу цената, че заложи всичко на карта. Затова тя трябваше да допусне, важните в стратегическо отношение точки на страната да бъдат окупирани от германски войски Тя предостави своята територия на германците като изходна база за тяхното нападение срещу Гърция, а накрая побърза да вземе участие в окупацията на югославска и гръцка територии. По този начин България попадна в едно течение, от което нямаше вече освобождение. Изследването в гръцка Тракия и мерките срещу гръцкото население създадоха в тази гранична област едно настроение, което обещава малко добро за в бъдеще.

До каква степен сам цар Борис е отговорен за тази политика и до колко тя съответства на неговите собствени решения не можем да знаем сега. Няма обаче никакво съмнение, че той се е противопоставял при многократните посещения в главната квартира на Хитлер на по-нататъшни искания и че е настоявал преди всичко за засилване на дипломатическите отношения със СССР.

По този начин поставя се въпросът за бъдещето на България изобщо. Би било неправилно да отговаряме на него, защото той зависи от военни и политически фактор, които си влияят взаимно. Има българи, които виждат бъдещето на страната в черни краски. Едно нахлуване от страна на съюзниците би превърнало неизбежно страната във военен театър, при което голямата загриженост с окупирането на страни неприятелски настроени към Германия, би действало отегчително. Толкова по-очевидно се  очертават стремежите на нелегалните кръгове, даже с цената на опасност от гражданска война, да се намери спасение в присъединяване към СССР. Има но малко българи, които хранят мисълта, че България би могла да задържи присъединените към нея и окупирани територии, ако извърши радикална промяна в полза на СССР. Даже възможността България да стане съветска държава, изглежда, не плаши мнозина от тази хора. Понеже между англо-саксонските сили, изглежда, не съществуват споразумения относно Югоизточна Европа, за Москва се разкриват перспективи, които тя в даден момент ще съумее да използва. Без съмнение досега цар Борис играеше посредническа роля между тези течения.

Неоспоримото уважение на селяните към царя задържат масите. Неговата смърт би могла да развърже при определени условия и под впечатлението на нови военни събития една буря, която би могла да разколебае цялата военна и политическа система на Балканите. Затова с особен интерес ще се следи какво становище ще вземе Германия към политическото развитие.“

***
Трагедията на Борис
„Социалдемократен“ /29.VIII.1943/ пише:

„Борис III пое  властта в България на 3 октомври 1918 г., тъкмо тогава, когато сянката на поражението беше легнала над страната след тригодишна война в съюз с Германия. Съглашението бе започнало през септември генералната офанзива и българската армия, която се намираше в състояние на бързо разложение, трябваше да сложи оръжие. На 29 септемврий правителството сключи примирие и скъса дипломатическите отношения с централните сили. На цар Борис се падна задачата, като държавен глава, след абдикирането на Фердинанд, да се приклони пред условията на мир на Ньой през ноември 1919 г., с които на България бидоха отнети големи области и самата тя намалена до една територия, още по-малко от тая след катастрофата през втората Балканска война от 1913 г. Присъединяването на страната на Германия беше една страшна погрешна стъпка. С или против волята си, Борис съдейства за повтарянето на съдбоносния опит макар и под друга форма няколко десетилетия по-късно. Сега, когато той напусна световно-политическата сцена, той поне няма да преживее една нова национална катастрофа, която, навярно няма да бъде по-малка от първата.

С помощта на официалната пропаганда, както и на лица, представящи нещата в по-хубав вид, Борис бе най-вече известен като смел и обичан от народа човек, преживял хладнокръвно редица злонамерени атентати и намирал най-голямо развлечение да кара локомотив. По-малко известен е важният факт, че по-голямата част от неговото управление е била повече или по-малко маскирана диктатура, при която всички радикални елементи са били потискани с твърда ръка. За неговата популярност може да се спори: многото атентати и почти непрекъснатият кипеж в страната не свидетелстват поне в полза на общоприетото схващане. Ясно е във всеки случай, че неговата и на управляващите групи политика е била в разрез с желанията на широките маси. Страхът от Русия е диктувал на първо място политиката – симпатиите към Русия са традиция у простия български народ и България беше дълго време една от малкото европейски страни, в която комунизмът, наистина беше здраво закотвен у народа.

През първите години след войната, радикалните елементи в България бяха силни и селският водач Стамболийски беше оставил дълбок отпечатък върху политиката на страната. Обратът дойде през 1923 г., когато буржоазията и военните свалиха Стамболийски, който отпосле биде убит. Комунистите действаха по свой почин и организираха един бунт, който биде потушен с кръв. По това време, Георги Димитров спечели своята първа известност. Атентатът в Софийската катедрала през 1925 г., при който Борис за малко щеше да бъде убит, изглежда обаче не е бил организиран от официалното ръководство на комунистите. През следващите години, Борис беше малко сигурен за живота си: реакцията държеше властта, но подтиснатите сили търсеха своя реванш в редица атентати. Македонският революционен комитет, който се стараеше с всички средства да създаде една самостоятелна Македония, не беше една от най-малките грижи. Временно, вътрешно-политическият курс биде променен и стана, ако не демократичен, то поне по-малко диктаторски. Напрежението към съседните страни и главно към Малкото съглашение  се поддържаше постоянно. С победата на нацизма в Германия през 1933 г. се засилиха отново диктаторските тенденции и те господстваха до ден днешен.

Втората световна война и победите на Германия дадоха, изглежда, един нов шанс на българските националисти. През последните години, външната политика на България беше изпълнена със сензации. На Румъния бе наложено през август 1940 г. да отстъпи без война Добруджа. Но на следната година мощните доброжелатели влязоха в страната и скоро вековният враг – Гърция биде повалена. Под впечатлението на първите германски успехи в СССР, България подписва в 1941 г. през ноември Тристранния пакт.  Обстоятелството, че България не участва дейно в „кръстоносния поход“, се обуславяше на първо място от неблагонадеждността на народа. Вместо това, български войски подържаха така наречения ред на Балканите при известния резултат. Не е известно какво е мислил Борис по цялото това развитие на нещата, но той е имал възможност да изрази своята евентуална благодарност при многократните посещения при Хитлер. Сега, когато над пътя се надвесват мрачни облаци, той наново биде повикан от Фюрера. От германска страна се каза, че тяхните разговори са били водени при едно приятелско настроение. Човек, може би ще си позволи едно скромно съмнение към ония, които ще пишат нацистката история по този въпрос. Каквото и да се мисли по причините за смъртта на цар Борис, едно е, изгледа сигурно: смъртта дойде навреме.“

***

В памет на цар Бориса

„Свенска Дагбладет“ /29.VIII/ под горния надслов пише:

„Когато, след катастрофата от 1910 г. старият цар Фердинанд се бе наситил на оловно-сивата атмосфера на София и се установи като частно лице в родния си град Кобург, той предаде на сина си Борис една опустошена и осакатена страна. Политическото наследство на Борис III не е по-добро. Той напусна една страна, намираща се в кипеж и под бремето на чуждо иго. Топографическите промени, които донесе сътрудничеството със системата на силите от Оста, са, естествено, напълно зависими от издръжливостта на казаната система.

Борис излизаше решително от рамките на София. Докато заговорите и убийствата следваха непрестанно през последните две десетилетия, самият монарх стана по-известен само със своята неизчерпаема любов към локомотиви и пътувания с железница. Отчаяните опити на международния печат да добие някои лични впечатления, от дворцовия живот на българската столица никога не сполучаваха. Най-сетне, журналистите се отчаяха и се задоволяваха с това да представят българския монарх като коректен и необичащ блясъка, но малко отегчителен джентълмен, наклонен да води тих семеен живот, тогава, когато не отива да изпитва някой новопостроен локомотив. Бракът му с италианската принцеса Джованна течеше също така незабелязано.

Даже и да е разполагал със забележителни качества, едва ли е за вярване, че Борис, в тесните рамки, които здравият разум и практическата държавническа мъдрост му определиха в България с Ньойския мир, би могъл да изгради една силна и влиятелна държава. Всяка дипломатическа маневра биваше подозрително следвана от антивизионистическите съседи, а унищоженият партиен живот в самата страна налагаше да се вземат постоянно временни мерки. Жестокото управление на селския диктатор Стамболийски от 1917 до 1923 г. биде последван от 10-годишна партийно политическа борба за надмощие, която продължи подмолно след известния военен преврат от 1934 година.

Възможно е да можеше да се постигне едно сплотяване около личността на монарха, ако Европа, в нейната цялост, бе спокойна.  Изглеждаше, че държавното ръководство ще може окончателно да се справи с македонските революционери и да постигне сближение с Югославия, а същевременно да парализира и комунистическото влияние в селата. Скоро обаче офицерството и администрацията навлязоха във водите на нацистка Германия, при което, естествено, съюзничеството от 1914-1918 г., тесните стопански връзки и надеждите на българските ревизионисти в различни насоки, изиграха своята роля. Известно е, че цар Борис, с малките възможности, с които той разполагаше, се противопостави на германското проникване. След френската катастрофа през 1940 г. обаче рухнаха всички прегради. След германския щурм през Балканите към Бяло море през 1941 г., България представляваше част от окупирана Европа, уголемена с Добруджа, части от южна Сърбия и северна Гърци до Солун, но контролирана от германците. В много отношения, България обаче се бранеше – наедно със средите около царя – и то доста успешно. Като се изключи европейският въпрос, в България не стана някакво нагаждане по германски оразец и германците не успяха да принудят българския народ да воюва срещу ССССР. Дали цар Борис, при своето посещение в германската главна квартира, малко преди неговата смърт, е отказал да поеме задължение, имайки предвид едно съюзническо нахлуване на Балканите – ще покаже времето.”

***

„Дагпостен” /30.VIII/ пише под заглавие „Борис III България”:

„Внезапната и неочаквана смърт на цар Борис III представлява тежък удар за България. От самото си възкачване на престола през 1918 г. той има голямо влияние върху съдбините на страната. След 1934 г. той бе фактически автократ. Царската диктатура обаче бе наложена от развоя на събитията и от некадърността на парламентарната партийна система, но не  и от лично властолюбие. Цар Борис беше скромен, мъдър и смел човек, със силно чувство за отговорност.

Зад смъртта на царя има някои тъмни точки, които навярно ще се изяснят в бъдеще. Неговото положение бе извънредно трудно. Дълбоко вкорененото у широките маси русофилско настроение допринасяше само за засилването на тези трудности, тъй като съществената заплаха срещу независимостта на България идваше тъкмо от Русия. Под ръководството на Бориса на България все пак се удаде да възстанови без големи кървави жертви своето положение от преди Ньойския мир. Нейните интереси съвпадаха с интересите на Оста и цар Борис и неговото правителство теглиха последствията от това. Но окончателното положение на България още не бе уредено и осигурено. Това ще стане едва след завършване на голямата световна война.

На Балканите, където така наречената демокрация никога не се е проявявала освен привидно, а в последно време дори и така не, Борис е във висока степен подходящ за тая негова задача, както с характера, така и с ума си. Неговото заместване с един регентски съвет, заради малолетния му син и приемник, означава едно неизбежно отслабване на авторитета на управлението и то тъкмо тогава, когато той би бил най-необходим.“

 

 

 

 

 

Източник : / https://www.mediapool.bg