Баба Салвие : Халил си беше пазител на Сахата и времето

Пещера. В жаркия предиобед на 26 юли се състоя официалното откриване на новоремонтираната Кула на стария часовник- Сахата и оформения като малък парк район около него.

Разрастването на Пещера отдавна е принудило пещерци да спрат да търсят с поглед Часовниковата кула, за да сверят часовниците си или просто да видят колко е часа. Днес, само живеещите в района се радват на романтиката от гласа на камбаната, която отброява часовете на всеки кръгъл час.

Паметникът на културата обаче, е известен. Десетки туристи идват за да погледат втората по възраст в страната постройка от този род. Да помечтаят в нейното подножие и да направят равносметка за времето.

На малка пейка, встрани от официалните лица седеше жена, забрадена с кърпа, с очи вперени в каменната кула. Дребничка, суха, та чак прегърбена от годините, с лице засияло от гледката. Нямаше как да не те грабне подобна картина.

Поседнах до нея и тихичко попитах как се казва и защо не е на хлад. Селвие Шерифова Гаджанакова. На 87 години. Съпруга на бай Халил. Човекът, който поддържаше часовниковия механизъм в кулата.

„Девет години. В студ и пек, в дъжд и сняг Халил беше до часовника. Имаше ключ за вратата осигурен от Общината. Влизаше вътре, сядаше на малко дървено столче, гледаше железните топузи и чакаше да чуе звъна на камбаната.

Обичаше през лятото да вземе със себе си малко храна, един месал и да иде до постройката. Беше винаги в 11:45ч. Разстилаше кърпата, слагаше храната и чакаше. Точно в 12:00, след ударите на камбаната убеден, че часът е верен, посягаше към храната. Такъв си беше- чуден човек.

Колко нерви пръскаше той си знаеше. Посред нощ отиваше за да свери стрелките, да бъде точен. Взимат го на лечение в болницата. И пак. Излиза и отново при пустия часовник. Беше станал част от него. Чудех се дали не му е взел душата.

За беля много се разваляше този механизъм, а Халил боледуваше като се случи така. С никой не говореше, мълчеше и се тормозеше, че машината отново е повредена и не работи. Че не е страж на времето, че хората надават ухо… Обичаше си го. И от стаята, и от двора все към него си гледаше. Казвала съм му, че няма да избяга. Отговаряше, че само времето бяга. Че само то не се спира.

От Общината сложиха лампа. Жива охрана си беше Халил. Знаеше кой минава, проверяваше с каква цел е дошъл всеки посетител. Знаеше, че Пещера има два символа : Кавака и Сахата. И ги уважаваше. За това чувство разказваше на бая журналисти. Идваха през годините и от радио и от телевизия. „Както идваха мълчаливи, така си и тръгваха. Не е лека историята на този часовник, слаби са им плещите за такава истина“, казваше Халил след всяко интервю.

Днес има нов часовников механизъм, няма ги топузите, времето казват се коригирало от сателити в небето. И ремонт сториха. За чудо и приказ стана. За гордост пред гостите от близо и далече. Дано хората по-добри да станат. Има лош народ, я камък да откърти, нещо с боя да напише, поразия да остави… Дано се освести. Иначе ? Що за народ сме? Ако съсипем историята…Ми така ли с времето ще се надхитряме? Не става.

И аз така. Като другите журналисти. С мисли по казаното си тръгнах, мълчалив. По пътя надоло… Дали времето прецени, че му е дошло времето? Някъде в далечината зад гърба ми камбанен звън на часовника раздра обедната тишина над махалата и ме върна в действителността. Защото речено е, че То ни кани да обръщаме повече внимание на дребните неща в живота.

ИСТОРИЯТА

Историята на Часовниковата кула всъщност датира още от 1650-1701 година. Втора по възраст в страната след кулата на „Сахат тепе“ в Пловдив. Долната част на кулата е призма с почти квадратен план 3.55 на 3.85 м. Изградена е от ломен камък на варо-пясъчен разтвор.

Горната част е насадена на долната почти тамбурно закръглена от дървен скелет, измазан отвън и непрекъснат фриз от прозорци. Покрита е с връшникообразен покрив с турски керемиди. Под шатрообразен диск е била на открито часовниковата камбана.

Цялата кула от върха до покрива е висока 13.55 м.

Изграждането на кулата е свързано с еснафа- работното време на занаятчийските и търговските заведения. Освен това се е ползвала като противопожарна наблюдателница.

Първоначално часовникът е без циферблат и е отмервал времето по турското часоброене. След Освобождението е изоставен и часовниковият механизъм е откраднат.

През 1899 г. Костадин Стаменов- часовникар е натоварен от Общината за поддържане на Сахата, с месечно възнаграждение 5 лева. От 1886 до 1900 г. едва двама часовникари са обслужвали града и околията. По това време часовникът все още е луксозна вещ и е достояние само на заможни и състоятелни и интелигентни хора. Часовникари са Тома Папазов и Петър Стойчев.

Кулата е реставрирана през 70-те години, като новият механизъм е изработен в Техникума по фина механика в София.

Общината финансира възстановяването на часовника, който е последен модел, с електронен  GPS, синхронизация за точен час, преминаване към лятно и зимно часово време и без необходимост от техническа поддръжка.

Проф. Веселин Стайков /1908-1970 / с окото на художник и пещерец го открива, като го изобразява на официалните покани за откриване на ЖП линията Кричим-Пещера / 1937 /.

 

 

Използвана е информация от „Енциклопедичен речник за Пещера“

автор : Анастас Пунев