През XVIII-XIX в. Пещера не е била жадна

През тази епоха в Пещерската котловина навсякъде клокочи вода

Пещера. В Световния ден на водата ще ви разкажем за водоизточниците в града. Справка в Енциклопедичен речник на Пещера с автор Анастас Пунев показва, че през 1974 г. ползваните водоизточници са :

-Киево- максимален дебит 26.50л/сек, минимален дебит 22.00л/сек

-Батък чаир-максимален дебит 2.20л/сек, минимален дебит 1.00л.сек

-Чешме баши- максимален дебит 2.80л/сек, минимален дебит 0.60

-Чепински вриз- максимален дебит 1.00л/сек,  минимален дебит 0.50

-Студената вода- максимален дебит 4.00л/сек,  минимален дебит 2.80

-Новомахаленска река- максимален дебит 30.00л/сек, минимален дебит 12.00

-Синия кайнак- максимален дебит 15.00л/сек, минимален дебит 6.50

Денонощно в Пещера при максимален дебит са подавани около 7. 000куб.м. вода или по 395 литра на човек, при минимален добив около 4. 000куб.м. вода или 230 литра на човек.

През XVIII-XIX в. основен водоизточник за града е била Стара река, която доставя вода за всички битови нужди, за добитъка, а за отделни хора и питейна вода. Събира се „мека“ дъждовна и снежна вода  за пране и други битови нужди. В низката част на Пещера в повечето къщи има кладенци /бунари /, захранвани от Стара река, които снабдяват собствениците и съседите им с питейна вода.

Има и обществени кладенци- три на север и един на юг от реката. Водопроводът е изграден от глинени тръби от извор „Чешме баши“ през 1976г. от Афуз Сюлейман /Таямакяр Ходжа/- учител, със средства на хазната, захранва с вода обществените чешми пред Мечита, Къневата къща-/дн.Оптичен магазин/ и Зафировата къща /дн. Ритуален дом/. От извор „Чепински вриз“ се захранва Казовата чешма при църквата „Св. Димитър“ а от извор „Капу де шоп“ под хълма „Св. Петка“- чешмата пред Гръцкото училище /дн. Архиерейско наместничество/.

През тази епоха в Пещерската котловина навсякъде клокочи вода.