Нагоре по стълбата, която води надолу

Пещера. Фактът, че стълбите са най-интересния акцент на дома е безспорен. Както и истината, че ни водят до прага на къщата. В която сме отраснали, прекарали младежките си години, заформили семейство и челяд.

Този дом е на пещерци. Тук няма да пишем или гадаем чий е. Нито какви видове стълби има? Или от какви материали са направени? Или пък колко стъпала могат да имат? И накъде водят…Зависи кой, с кого и как ще премине по тях.

На когото е този дом, с надежда е наредил и стъпалата. 

Нито повече, нито по-малко от нужното, да премислиш къде тръгваш, с какви мисли поемаш, ще стигнеш ли. А когато се връщаш? След време, или години те ще те чакат. Готови да поемат тежестjа ти, да попият капките кръв от одраните стъпала.

За да застанеш пред прага.

А пътьом да видиш, че времето е засадило и здравец по тях. По нашенски. За добре дошъл. Не избира ли всеки сам? Да тича ли? Нагоре по стълбата, която води надолу?