Д-р Йовко Червенков оглави Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ-Пазарджик

Пазарджик. Новият началник на Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ-Пазарджик д-р Йовко Червенков е от Асеновград. 35-годишният ортопед е потомствен лекар, който продължава семейната традиция. Той зае поста на началник на Ортопедията от 17 октомври след спечелен конкурс.

Д-р Червенков е специалист ортопед-травматолог. Завършва медицина в Медицинския университет в град Пловдив. В периода 2012-2016г. специализира във Военномедицинска академия- София. Учил е и работил в екипа на националния консултант по ортопедия и травматология-проф. д-р Андрей Йотов и доц. Румен Златев. В периода на обучението си работи активно в областта на ендопротезирането и лечението на всички видове травми.

Д-р Червенков е първият български лекар завършил престижните ортопедични курсове “AO Trauma Care” ниво Advanced в Давос, Швейцария.

Участва в специализиран курс на Американската асоциация за лечение и на спортни травми на ходило и глезен във Виена, Австрия. В края на 2021 г. заминава за Москва, Русия по покана на световнопризнатия ходилен хирург доц. Левон Макинян, където се запознава с новостите в областта на ходилната хирургия.

Участвал е в над 20 обучения със сертификати от най-големите ортопедични дружества в световен мащаб. В периода 2016-2022 г. работи като лекар специалист в Спешно ортопедично отделение на УМБАЛ ”Св. Георги”, където придобива опит в работата с политравми и животозастрашаващи състояния. Успоредно с това развива успешно център за реконструктивна и естетична хирургия на ходило в Пловдив.

Как се насочихте към лекарската професия и към ортопедията?

В моето семейство лекарската професия се предава по наследство. Моят дядо е педиатър, баща ми е акушер-гинеколог и когато дойде моментът да избера професия за себе си, някак естествено дойде решението да продължа семейната традиция. Винаги съм усещал подкрепата на моите родители, които ми помагаха през цялото ми следване, за да имам възможността да се фокусирам върху изграждането ми като лекар специалист, за което искам да им благодаря. Мога да кажа, че моята сила е в конструктивното мислене, ето защо още по време на обучението си в университета, се насочих към специалността “Ортопедия и травматолия”. Нашата специалност е комплексна. Това е специалността, която обхваща целия опорно-двигателен апарат, което изисква задълбочени познания за голяма част от човешкото тяло. Приемам професията си като призвание, може би затова и дългите часове в операционна и нощните дежурства не са ми тежали. Развитието за мен е основен стремеж, казват, че когато човек спре да учи, спира и стремежът за самоусъвършенстване, това важи особено в нашата динамична професия.

Защо избрахте да специализирате във ВМА и кои бяха вашите учители там?

Решението ми да специализирам във Военномедицинска академия в град София се оказа есенциално за старта на бъдещата ми кариера като специалист. Имах уникалната възможност да уча и работя с едни от най-уважаваните имена в нашата специалност като проф. Андрей Йотов, доц. Румен Златев и д-р Борислав Златев. Това са хората, които ме научиха да не се предавам пред трудностите в операционна зала и да се стремя към нови знания всеки ден. Наученото и опита, който натрупах през четирите години в екипа на Клиниката по ортопедия и травматология във ВМА- София, ми помогнаха да изградя много рано представа за това, как трябва да се работи по световните стандарти на добрата ортопедична практика.

Вие сте първият български лекар, който е завършил престижни курсове в Давос, Швейцария. Разкажете ни за обучението си. На какво ви научи?

Това беше мой силен стремеж, тъй като в Давос, Швейцария е позициониран един от най-добрите центрове за обучения в нашата специалност. Центърът е основан от световната ортопедична организация АО Foundation, в него се развива основно научна дейност с цел разработване на нови по-надеждни технологични решения в областта на ортопедията и травматологията. Заминах за Швейцария, знаейки, че ще имам възможност да се уча от професорите, създали съвременните класификации в учебниците по ортопедия и травматология. Обученията бяха организирани в два модула-теоретична и практична част на тема „Лечение на травматични състояния”. Мога да кажа, че двете обучения, които преминах в Швейцария, се оказаха много важни за бъдещата ми кариера от гледна точка на опит и начин на работа.

Какви други обучения имате в областта на ортопедията и травматологията?

Всяко едно обучение е важно за мен, подбирал съм участията си внимателно, тъй като вярвам, че човек сам избира пътя, по който да върви с решенията, които взима. Много от сертификатите ми стоят на стената в моя кабинет, за да ми напомнят през какво съм преминал и че ние лекарите учим цял живот. Преминал съм обучения освен в България и в Швейцария, Франция,Австрия, Турция, Гърция и Русия. В края на 2021 г. заминах за Москва по покана на световнопризнатия ходилен хирург доц. Левон Макинян, където се запознах с новостите в областта на ходилната хирургия. Участвал съм в повече от 20 обучения със сертификати от най-големите ортопедични дружества в световен мащаб.

Кое според Вас е най-важно, когато общувате с вашите пациенти?

За да отговоря на този въпрос може би е добре да споделя кое за мен е важно в комуникацията с хората. На първо място това е да бъда добър слушател. Поради ред причини българският пациент губи доверие в здравната система и в нас лекарите. Изграждането на доверие между лекар и пациент е изключително важно за всеки етап в лечението му. Този процес изисква определен подход, внимание и разбира се професионализъм в работата и в отношението на лекаря към своя пациент.

Има ли случай и пациент, които никога няма да забравите?

Старая се да изграждам индивидуален подход към пациентите си. Всеки от тях идва при мен с конкретен проблем. Както вече споменах, в практиката си се старая да изслушвам всеки мой пациент, да вниквам в причините да се стигне до конкретните оплаквания и да назнача адекватното лечение, подходящо за конкретното състояние. Понякога е трудно, бих казал, че преживявам историите на моите пациенти и често след работа продължавам да мисля върху намиране на най-доброто решение за тях. Смятам, че за лекарската професия няма работно време, така я приемам аз.

Какво Ви провокира да се явите на конкурс за началник на отделение в МБАЛ-Пазарджик?

Вече се спрях на това колко е важно за мен развитието в професионален план. Участието в конкурса е поредното предизвикателство, което сам поставих пред себе си, за да имам възможността да приложа на практика целия опит от наученото и работата си в България и чужбина.

С какви амбиции започнахте работа като началник на отделението?

Целта ми е да изведа отделението на водеща позиция сред най-добрите места в страната за ендопротезиране, ревизия след ендопротезиране, обработка на травми, корекция на счупвания, а защо не и да превърнем отделението в предпочитано място за лечение от чужденци. Ето защо, като първа задача си поставям преминаването на отделението от второ към трето ниво на компетентност, което включва право на извършване на по-големи като вид операции, каквито са ревизията след ендопротезиране на колянна и тазобедрена стави и обработка на политравми. През целия си професионален път работя активно в областта на ендопротезиране и ревизия на колянна и тазобедрена стави, успоредно с това мога да кажа, че след повече от шест години работа в екип на Спешно отделение съм се сблъскал с множество тежки травматични състояния и смятам, че заедно с моите колеги, можем да предложим решения и грижа на високо ниво за нуждаещите се пациенти. За да постигна поставените задачи, ще се стремя да продължавам с повишаване на моите научни квалификации и тези на моите колеги чрез квалификационни курсове и работа по научни публикации. За тази цел ще изисквам активно участие от всеки специалист в отделението. Смятам да насоча усилията си и към подобряване на грижите в следоперативния период, които са от ключово значение за пълното възстановяване на пациента. Идеята е да предложим една цялостна, качествена грижа, която да е достъпна за всеки.

Коя е първата задача, която си поставяте за изпълнение?

Впечатлен съм от работата на целия персонал на отделението, смятам за изключително важно да покажа подкрепата си към моите колеги и както вече казах, с тяхна помощ да разширим обема на извършваните процедури. Смятам, че лекарите в отделението трябва да имат самочувствие на можещи и работещи специалисти по всички световни стандарти за работа в едно успешно, съвременно Ортопедично отделение.

Имате ли притеснения дали ще се справите?

Нашата професия често ни изправя пред взимане на трудни решения. Емоцията не е добър съветник в такива моменти, ето защо в работата си съм се научил да се фокусирам основно върху целите и изпълнението им. Това, което със сигурност мога да кажа е, че възнамерявам да вложа времето и усилията си за комплексното развитие и подобряването на условията на труд в отделението.

Какъв е д-р Червенков извън работата?

Човек с много интереси, които неусетно превръщам в свои хобита. Хората, които ме познават знаят, че захващайки се с нещо, не го оставям преди да го довърша до край. Често потъвам изцяло в нещата, които обичам да правя, докато се опитвам да науча повече за тях.

За какво Ви се иска да имате повече време?

Определено бих искал да имам повече време за семейството ми. Те са били до мен през целия ми професионален път и подкрепата им наистина е много важна. Спомням си, когато реших, че ще тръгна за Швейцария, без да се колебае в решението си, моята съпруга взе дъщеря ни, която тогава беше едва на годинка, и заминаха с мен. Професията ми е свързана с чести отсъствия от дома и семейството. За един доста дълъг период от време работех в три болници, често давах нощни дежурства, на следващия ден продължавах с операции и следобед завършвах с прегледи. Подкрепата на близките ми и разбирането от тяхна страна ми дава нужното спокойствие, за да се фокусирам върху работата си.