Кивотът на Моисей закриля страната на розите

На 4 септември се почита паметта на свети пророк и Богопровидец Моисей. Името му се свързва с една от най-мистичните религиозни реликви в цял свят Кивота. Сензационни хипотези се появиха в последните години, според които кивотът се намира в България. За това е говорил през Средновековието Григорий Цамблак ( 1365 – 1420) ), а в по-ново време големият пророк Волф Месинг. Той учил за свещеник и знаел Тората наизуст. Знае се, че е разгадал бъдещето на Хитлер и Сталин в лични срещи с диктаторите, като им разкрил и приблизителното местонахождение на някои от най-големите християнски реликви. Сталин като заклет атеист не повярвал, но Хитлер търсил кивота и други реликви (като Копието на Лонгин) през целия си живот.

Соломон

Знае се, че кивотът е бил в Соломоновия храм. През 586 пр. Христа вавилонците нахлуват и той изчезва. Оттогава съществуват множество хипотези относно неговата съдба и местоположение из цял свят.

През вековете царе и императори, както и съвременни изследователи са търсили тази реликва. Тя се смята, че дава благодат и закрила на територията, на която се намира, от големи природни бедствия и войни. В същото време таи в себе си силата на мощно оръжие, с което стари и нови владетели мечтаели да поразяват враговете си. Не липсват легенди за присъствието на кивота и по българските земи, където според конспиративни теории пратеници на Хитлер са го дирили. При една от срещите си с Адолф Хитлер големият пророк Волф Месинг разкрил, че кивотът е скрит в Страната на розите, ала времето му още не е настъпило. На въпрос на Хитлер как да го намери, Месинг отговорил: „Няма да бъде открит в този век, а в следващия 21-ви“. Нацистите обаче мислели, че символът роза е в Англия, Малта, като България е била последна опция.

Сведения

Средновековният писател Григорий Цамблак (1365-1420) също твърди, че кивотът се намира в България. Той даже го локализира в Търново по повод падането на столицата на Търновското царство в ръцете на османлиите. Ето какво пише Цамблак за лятото на 1393 г.:

“Варварският цар (Баязид), възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение – извънредно труден за превземане, защото освен стени притежаваше достатъчно и естествени крепости, а освен това големи богатства и многобройно население с велика слава както в църковните, така и в царските дела, пожела доброненавистният да го разори. Затова, като вдигна всичките си източни войски, започвайки от персийските предели, от Ликаония и Асия, премина Хелеспонт и завари западните си войски, както беше заповядал; събрани всички заедно, те превъзхождаха не само войските на Дарий, царя на персите и мидийците, но и тези на Александър Македонски. С тях пристигна и ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.

Пещера

И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждоземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно – светините бяха предоставени на псетата.”

Други предания в Търново обаче редят, че кивотът е скрит в една пещера в района на река Янтра. Но той ще се покаже с ярка светлина, когато дойде време за Второто пришествие на Иисус. Ако виденията на училия за свещеник Месинг са точни, то това ще се случи в настоящия век.

Ковчегът на завета пазил жезъла на Аарон

Кивотът се нарича още ковчегът на завета. Неговото изработване е заповядано от Бог на Моисей. Това се случва малко след бягството на народа му от Египет, при което Моисей разделя морето, за да преминат. След това той получава Десетте Божи заповеди. Счита се, че това се е случило на връх, намиращ се днес над Синайския манастир.

По време на едногодишното пребиваване край Синайската планина Бог се явил пак на Моисей и наредил да построят Скинията (подвижен храм, където да се молят). Там бил поставен и ковчегът на завета. Според библейския разказ сам Господ Бог му дал точните указния как да направи ковчега. Той бил изработен от дървото ситим, обкован със злато. Имал четири гривни по краищата, в които влизали пръти за по-лесно носене. В ковчега се пазели не само каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, но също така и жезълът на Аарон, с който можело да се причиняват различни катаклизми, а също и да се прекратяват. Освен тези митични артефакти в кивота била и златната стомна с манна небесна. Това е храната, която Бог дал на Моисей за народа му по време на 40-годишните им скитания след бягството от Египет.

Според Библията кивотът служел като мощно оръжие. Така например израилтяните носили кивота със себе си при битката за Йерихон. Те надуват своите рогове (Йерихонска тръба) 7 дни и стените на града се вбиват в земята, което е доказано от днешните разкопки. Никой не е имал право да докосва кивота, а да го виждат имали право само първосвещениците, и то веднъж в годината. Веднъж някой си на име Оза го докоснал и веднага умрял.

От тези библейски предания тълкуватели твърдят, че кивотът е бил изключително мощно оръжие, което неофициално великите сили все още търсят.

Написал първите книги от Стария завет

По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Моисей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Според преданията, след като стигнали в Миавската равнина, Моисей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за свой заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял Обетованата земя, и починал там на 120 години. Гробът му е неизвестен.

 

 

 

 

 

 

 

Източник : / https://telegraph.bg