Преди 65 млн. години измират динозаврите. Сега ни предстои нещо подобно

Преди около 65 милиона години измират динозаврите – последното голямо измиране на голям биологичен вид. Учени предупреждават, че сега се намираме в ранната фаза на подобна катастрофа. Но за разлика от всички предишни, тази е дело на човека – предизвикана от промените в климата, разрушаването на местообитанията, замърсяването на околната среда и индустриалното селско стопанство, разказва „Дойче веле“.

За хората по света ще има много по-малко храна

Само през следващите десетилетия се очаква да изчезнат поне 1 милион видове – това предрича ООН в доклад, публикуван през 2019 година. Като начало човечеството ще усети, че значително намалява наличието на храни, казва Кори Брадшоу, професор по глобална екология от университета Flinders в Южна Австралия. Причината за това – липсата на опрашване на растенията.

Математическите мо дели на Брадшоу показват, че една трета от всички хранителни доставки в света зависят от опрашването, което извършват пчелите. Ако те измрат, реколтите от селскостопански продукти ще намалеят. Освен това ще се стигне до по-силно размножаване на редица вредители по растенията, след като естествените им врагове, сред които са пчелите и други видове насекоми, няма да ги има.

Прехраната на милиони хора зависи и от редица диви животински видове – особено в крайбрежните райони. Там обаче запасите от риба са силно намалели, което допълнително застрашава човека. Липсата на сигурност за прехраната, която е свързана и с увеличаващите се периоди на засушавания и наводнения ще засегне най-силно по-бедните региони в света – особено Африка – в региона южно от Сахара и части на Югоизточна Азия.

Качеството на почвите вероятно също ще се влоши, когато измрат определени микроорганизми. Някои учени предполагат дори, че микроорганизмите вероятно ще измрат по-рано от редица други биологични видове. Липсата на микроорганизми ще доведе до ерозия на почвите, което от своя страна влече след себе си наводнения, намалено плодородие и слаби реколти.

Измирането на микроорганизмите е крайно опасно, защото органичната субстанция е нещо като лепило, което осигурява спойката на всичко останало. Това може да се сравни с приготовлението на кекс със сушени плодове. Сухите съставки се нуждаят от спойка, осигурена от яйцата и нишестето, които го правят мек и го оформят. В природата тази спойка осигуряват микроорганизмите.

По-малко питейна вода, по-малко гори

Голяма част от сладководните запаси се филтрира и преразпределя във влажните зони – водите от хималайския регион например снабдяват близо 2 милиарда души с питейна вода. Ако влажните зони се окажат застрашени от намаляващата вегетация или цъфтежа на водорасли, човечеството ще разполага с много по-малки количества питейна вода и вода за напояване.

Количеството на валежите пък навярно ще се повлияе отрицателно от обезлесяването, поради което цели области ще бъдат застрашени от засушаване – процес, който се наблюдава например в региона на река Амазонка.

Организацията по прехраната на ООН предполага, че от 2015 година насам са били изсечени близо 10 милиона хектара гори – площ, колкото тази на Франция и Испания, взети заедно. Намаляващите горски масиви и растителност пък оказват вредно влияние върху климата и предизвикват все повече екстремни явления, включително горски пожари. Всички тези различни развития на свой ред водят до слаби реколти, масов глад на населението, конфликти за разпределението на оскъдните природни ресурси. А хората се опитват да се спасят от тях чрез масова миграция.

Според шведския еколог Карл Фолке от Stockholm Resilience Center, биологичното разнообразие помага да се преодолее отрицателния ефект от измирането на отделни елементи от екологичната система – то е нещо като буфер, който е крайно необходим и за човека. Но тъкмо този буфер е пострадал в резултат от човешката дейност.

Повече пандемии?

Учени предупреждават също, че загубата на биологично разнообразие повишава и риска от пандемии, тъй като разрушаването на естествените местообитания на дивите животни прави контакта между тях и хората все по-близък.

Често цитиран пример за подобно развитие е избухването на епидемията от ебола в Западна Африка през 2014 година.

Предполага се, че той е бил предизвикан от деца, които са си играли с прилепи. Макар произходът на новия коронавирус да не е окончателно изяснен, редица изследвания го свързват именно с дивите прилепи.

Обратима ли е загубата на биологично разнообразие?

Независимо от катастрофалните прогнози, Томас Брукс от Световния съюз за опазване на природата (IUCN) гледа с оптимизъм към бъдещето: „Има множество примери за това, че на хората се е удало да преобърнат неблагоприятните тенденции“.

Завръщането на бобрите в Европа е пример за подобно развитие. Т.нар. „Червен списък“ на измиращите видове, съставен от IUCN, показва, че усилията за опазване на природата дават ефект. Наскоро проведено проучване сочи, че щетите, нанесени на природата от 1993 година насам, са щели да бъдат три до четири пъти по-големи, ако не бяха прилагани мерки в защита на околната среда.

 

 

 

 

Източник : / https://www.vesti.bg