Генералът от Пещера

Пещера. Генерал Стоян Томчев е випуск 1980 г. на Гимназията. През 1986 г. завършва ВИФ „Георги Димитров“, а през 2004 г. факултета по „Национална сигурност и отбрана“ на Военната академия в София. Той е професионален боксьор в отбора на „Славия“, като спечелва републиканското отборно първенство през 1988 г. През 1993 г. започва работа в Национална служба по охрана, а от 2004 г. е заместник-началник на Националната служба за охрана при Президента на Република България. Удостоен е с висшето офицерско звание бригаден генерал през 2007 г. 

– Да си спортист, изисква много упоритост и много хъс. Как решихте да се занимавате с бокс и кое Ви мотивира да продължавате със спорта?

– Наистина, за да си спортист, трябва да имаш много хъс, упоритост и постоянство. Преди да тренирам бокс, тренирах лека атлетика и спортна гимнастика, но с тях достигах само до окръжни състезания и успявах най-много до трето място. Исках да отида на републиканско първенство, но единствените спортове, с които можеха да видят качествата ми, бяха бокс и борба. Бях сравнително слабо и високо момче за възрастта си и не ставах за борец, но бях бърз, комбинативен и уверен, че мога да бъда добър спортист, и така започнах да тренирам бокс.

– Вие сте завършили ВИФ. Какво Ви подтикна към това Ваше решение?

– В гимназията тренирах спортна гимнастика при другаря Ангелов, който беше отличен преподавател. Той ме мотивира да кандидатствам и да завърша ВИФ.

– Били сте охранител на много авторитетни фигури, една от които е Президентът Георги Първанов. Имали ли сте напрегнати моменти, пазейки една от най-важните и влиятелни личности в държавата?

– Моята кариера започна като заместващ охранител на Любен Беров (министър-председател тогава), след това съм бил в охраната на различни чуждестранни делегации, като върхът в моята кариера е участието ми в охраната на Президента Георги Първанов. Трудности и напрегнати моменти има във всяка работа, естествено като охранител и началник на охраната на Президента има много повече, но не мога да споделям подробности.

– Имали ли сте „кодекс“, по който сте работили?

– През всичките години на служба в НСО съм се стремял да бъда силен, точен и коректен служител, да помагам и да се разбирам с колегите, да представям родината по най-добрия начин, защото съм бил на различни международни форуми – в Канада, Южна Корея, Италия…

 

Интервюто взе:

Веселина Мишеморова, XI клас,

СУ „Св. Климент Охридски“