Пещера е имала плеяда от лекари завършили в чужбина

Първата линейка „Бърза помощ“ е доставена в града на 2 март 1950 г.

Пещера. От 1934 до 1944 година медицинското обслужване на гражданите се осъществява не чрез Градската здравна служба, а от частно практикуващи лекари, зъболекари, техници, фелдшери и акушерки. Всички лекари в Пещера, включително и тези, заемащи държавна и общинска служба, имат разрешителни за частна практика, като обслужват пациенти в кабинетите си и по домовете.

Създаден е моделът на домашния /фамилния/ лекар. 

Най-старият лекар е д-р Павел Смолич, руски емигрант, бивш лекар в Московска педиатрична клиника, отличен специалист-педиатър, лекуващ успешно и вътрешни болести. През всяко време на денонощието е обслужвал болни. Живял е в дома на Крум А. Янков /дн. ул. „М. Такев“ №75/. През 1935 година, с дъщеря си и внука си отива при зет си в Ливан.

Кратко време и съвсем ограничено практикува д-р Борис Т. Семерджиев като военен лекалр и околийски лекар до напускане на Пещера.

Д-р Йончо Стоянов / Матеев/ и съпругата му д-р Данка Р. Стоянова имат кабинет с рентгенов апарат и жилище на дн. ул. „М. Такев“ №104. Той е околийски лекар и завеждащ Детски противотуберколозен санаториум, а тя училищен лекар в Непълна смесена гимназия. Обслужват повече контингент от селата.

Д-р Петър Христов Цикалов /1893-1971/ е домашен лекар на стотици пещерски семейства. Всеки болен знае, че на всяка цена ще бъде обслужен, освен специалист- гинеколог, той е интернист, педиатър, ортопед, хирург. Кабинетът му е в бащината къща на дн. ул. „М. Такев“ № 69, винаги пълен с чакащи пациенти.

Д-р Иван Хр. Динков /1905-1990/ като завеждащ Детски противотуберколозен санаториум и Болница за изолация на инфекциозно болни, не отдела особено внимание на частната си практика. Добива име и спечелва доверие сред мюсюлманското население в града.

Д-р Димитър Сп. Пасков /1914-1986/ работи в Градска здравна служба /1942-1943/ и има частна практика, но няма открит частен каббинет.

Д-р Тодор Д. Паликаров /1892-1972/ завършил медицина във Франция и работил при проф. Киркович. Идва в Пещера от София като евакуиран през 1943 г. Установява се на частна практика и открива кабинет в дома си /дн. ул. „Ал. Стамболийски“ №6. Бързо спечелва клиентела в града, търсен е от много граждани и се проявява като специалист по детски и вътрешни болести.

Болничните лекари от Работническа болница „Царица Йоана“, евакуирани в началото на 1944 г. в Пещера, практикуват по домовете на гражданите. В продължение на 7-8 месеца в града има небивал брой лекари и квалифицирана медицинска помощ.

Дипломирани зъболекари с частна практика са : д-р Тодор Д. Кабаков /1897-1966/, завършил във Франция, д-р Теопи Д. Рекова /1902-1989/, завършила в Турция.

Д-р Милка К. Баракова -Лабова /1914-1993/, завършила във Франция, д-р Атанаска Н. Търпоманова- Лехерска /1911/, завършила в Турция. Д-р Надежда В. Бамбова, завършила в Германия.

Всички имат собствени кабинети. Наред с тях работят трима зъботехници с редовна и постоянна клиентела :Борис Г. Ничев /1881-1967/, Владимир Хр. Данев и Атанас / Саки/ Л. Бамбов /1911-1978/.

Преследвани от здравните власти, те продължават да работят. От частно практикуващите фелдшери най-много работи Георги Ив. Стайков-Гогата /1892-1962/, който е помощник-аптекар в аптеката на Нестор Личев. Фелдшерите слагат инжекции по домовете на болните, правят превръзки, клизми, кръвопускания, слагат вендузи, хардал и други лечебни процедури.

Три акушерки наред с „бабите“ обслужват по домовете родилките, най-вече сред мюсюлманското население.

Единствената частна аптека продължава да бъде на Нестор Г. Личев /1869-1946/. Там работи Нейко Т. Личев /1904-1959/, като фармацевт, докато стане градски Кмет /1935/. От 1938 година магистър-фармацевт е Любомир Д. Лалев /1912-1981/ от Ст. Загора, завършил във Франция.

Наред с него работят Георги Ив. Стайков и Милка Паунова, Елена Ат. Паликарова като помощник-фармацевт.

Първата линейка „Бърза помощ“ е доставена в града на 2 март 1950 г.

Тя е предназначена да обслужва както Пещера, така и Околията. За целта има лимит от 200 литра бензин /!/. До края на 1950 г. са обслужени 275 души. Шофьор е бил Коста М. Сугарев.

 

 

Източник : Енциклопедичен речник Пещера

Автор : Атанас Б. Пунев