Първо място за Николина Барбутева в Националния литературен конкурс „Ичера – минало, настояще и бъдеще“

Творбите от конкурса ще бъдат отпечатани в сборник „ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО“-част 4

[dropcap]П[/dropcap]ещера. НЧ „Зора“ – Ичера и Кметството на с. Ичера решиха да стимулират творци от цяла България да се включат в литературния конкурс „Ичера – минало, настояще и бъдеще“. В края на лятото бяха обявени и резултатите.

Област Пазарджик имаше свой представител в лицето на пещерската авторка Николина Барбутева. Тя заедно с Йордан Бойчев завоюваха първото място в категория „Есе“.

В есето на Николина Барбутева се набляга на историческото минало на сливенското село, стратегическото му географско положение, неоценимото природно богатство и неговото бъдеще в лицето на младите хора.

Творбите от конкурса ще бъдат отпечатани в сборник „ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО“-част 4, който ще бъде представен за празника на с. Ичера на Димитровден!

Предоставяме ви оригиналния текст на „Ичера – минало, настояще и бъдеще“ от Николина Барбутева.

 

                                        Ичера – минало, настояще и бъдеще

Какво би бил Сливенският Балкан без малкото и китно селце Ичера? Едно от онези приказни места, скрито в полите на Стара планина, което ни кара да се чувстваме толкова незначителни на фона на неговите величие и недосегаемост. Село, приютило съдбите на толкова много поколения родени на неговата земя и оставили костите си пак там. Село с богато минало и скрити надежди за бъдещето.

Нашите земи са били неоценимо съкровище за много древни народи, владели и управлявали ги – елини, траки, римляни. Жителите на Ичера са оцелели и са се съхранили и през черните векове на робството, опазили вярата си и борещи се за освобождение като истински балканци. Само човекът роден в планината знае какво е сила и издържливост сред превратностите на природата и живота. Отпечатъкът на времето е хубав и лош, съхранен в характерния говор на населението и в обичаите му.

Малкото балканско селце е водило активен живот през Възраждането. От тогава просветата си е пробила път, защото само тя е източникът на онази светлина, която прави роба свободен. Първият лъч тръгва от килийното училище, защото вяра и просвета са така силно свързани, за да може една поробена нация да надскочи поробителя си и да постигне политическа свобода. Редом до училището е и църквата, защото и двете са символ на надеждата за по-добро.

Връзката с родното място е и връзка с природата. Тя ни дава поминъка. В Ичера много стари занаяти като килимарство, ковачество, коларство, калайджийство, бъчварство, дърводелство, абаджийство и др. са осигурявали прехраната на жителите му векове наред. Майсторството в един занаят се е предавал от поколение на поколение, защото това е традиция и необходимост. Земеделието и животновъдството на това райско кътче няма как да бъдат подминати, защото природата е била щедра към хората. Да, Балканът е и суров, но в неговите поли е най-сигурната защита.

Сливенският Балкан е особен. Той е мястото, което хайдутите са имали за втори и единствен дом. Хайдушкият Балкан променил живота на хиляди младежи, превърнал ги в мъже по най-трудния начин. А долу, в ниското, са майките, сестрите, съпругите, дъщерите. Тяхната неволя е била не по-малко тежка. Без мъжка опора и сила за една жена е било почти непосилно да оцелее и съхрани дома с челядта си. Но българката е силна. Тя не е като всички жени. А и хайдутството не е било само мъже, но и за моми. В Балкана жената е ставала не по-малко страшен хайдутин от мъжа.

Ала друга е атмосферата, когато лятото дойде и животът закипи по своеобразен начин. Всичко става по-живо и от пролетта, особено когато настъпи моментът за годишния събор на селото. Местни и гости се събират, за да почетат традицията, да пируват и да се забавляват. Млади и стари си дават среща, за да се припомни приемствеността между поколенията. Автентичната атмосфера те връща назад във времето, когато устоите са били здрави, когато семейство и род са били най-стабилните опори. Младите виждат примера на старите, а старите си припомнят отминалата младост и умиление, а може би и със сълзи.

Миналото, настоящето и бъдещето на едно населено място винаги се преплитат, за да покажат, че времето е химера, от една страна и необратима сила, от друга страна. Ичера има всички онези проблеми, които носи в себе си всяко малко село – обезлюдяването, малкото млади хора, липсата на поминък, изолираността. Един национален проблем, който обаче се усеща по различен начин, когато за теб е не просто статистика, а реалност, в която живееш. Със сигурност местните жители на Ичера се притесняват за бъдещето на селото си. Младият съвременен човек като че ли скъса връзката си със земята. Да, времената са различни и все пак… Именно младите хора са двигателя на промяната. Те са бъдещето и на Ичера, и на всяко малко българско градче или село. Може би, ако открият за себе си смисъла да останат там, където са. Ако прозрат стойността на това, което имат, не биха го загубили или заменили. Времето ще покаже какво очаква всяко малко българско село. И все пак надеждата за по-добро винаги остава в сърцата, а аз вярвам, че българина обича родното, отгледан е в любов към традицията и никога няма да я забрави.