Да си спомним за поетесата Станка Пенчева

Изминаха шест години от смъртта на поетесата Станка Михайлова Пенчева

[dropcap]Т[/dropcap]я е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди.

Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959 – 1975) и в списание „Отечество“ (1975 – 1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Автор е на стихосбирките „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избр. лирика“ (1966), „Ябълкова градина.

Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Къща от думи“ (1995), „Градините на любовта.

Избрана любовна лирика“ (1996), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (2002), „Незабрава. Избрани стихотворения“ (2004), „Преддверие“ (2006), както и на повестта за деца „Мили бате…“ (1995; 2002), на книгата с документална проза „Дървото на живота“ (1999), книгата с детски приказки „Зелената Жози“ (2007) и мемоарните „Дървото на живота“ (2008) и „Тук съм“ (спомени в два тома; 2008).

 

 

Източник : / https://bnr.bg