Как се хранили през великденските пости пещерци ?
Според старите пещерци в дните на поста се постигало физическо разтоварване, защото през това време организмът се пречиства от натрупаните токсини. Алкохол си позволявали само в събота и неделя.
През поста в града ни били разрешени да се консумират:
Тестени изделия без яйца и хляб (само постни питки), качамак без сирене.
Варива и соеви продукти. Към варивата се числели: боб, грах, леща, ориз.
Свежи и сушени, консервирани зеленчуци и плодове. Мед, захар, сладка и различни мармалади.
Постни соленки и сладки. Кафе, чай, боза и безалкохолни напитки. Халва и фъстъчено масло, фъстъчен и сусамов тахан.
Знаете ли, че някогашната пещерска чаршия е имало „истинска“ бозаджийница. Тя била на дядо Стоил Н. Шущарков. Намирала се до джамията и бившата кебапчийница на Иван Г. Колевчев.
Дядо Стоил продавал хубава боза от просо, имало тахан халва, бяла и кафява халва с орехи.
Най- силна била работата на дюкяна по време на постите. Тогава инвентара на бозаджийницата съставен от глинени стомни бил изцяло зает от клиентите, които ежедневно взимали в тях боза, за да ги върнат отново за наливане. Оттук зареждат своите гюмове и уличните продавачи на боза, която предлагали по махалите в града.
В бозаджийницата имало маси за консумация на сладкото питие на място, но било трудно да се седне, тъй като любим кют на пещерци бил точно тук да мерят сили в игра на карти. Дюкяна винаги бил припълнен с играчи и още толкоз зяпачи. Най- известни майстори и търговци в паметта на пещерци се запазват имената на Георги П. Шкретов, Асен Ив. Стоев, Фейзи А. Алиманов.
През летния сезон, когато работата намалявала, в бозаджийницата или пред нея на тротоара се продавали плодове, череши, праскови, ябълки , дини, пъпеши, грозде и орехи. След като дядо Стоил отстъпил занаята си да прави гъста и сладка боза от просо на своя син Христо Г. Стойнев, бозаджийницата се преместила окончателно в бившата кебапчийница. В дюкяна се нанася манифактурния магазин на Димитър Божилов , преместил се тук от собствения си магазин на ул. „М. Такев“ и „Ал. Стамболийски“. това било през годините от 1935 до 1944 г.
*Използвани са материали от книгата „Някогашната пещерска чаршия“ на Ан. Пунев