Увлеченията на учениците от СУ „Св. Климент Охридски“ (IV част)

Пещера.  Рисуването като изява…

Казвам се Селин Смаилова, ученичка съм в 9. клас на СУ „Св. Кл. Охридски“. Моето хоби е да изработвам художествен маникюр – с рисунка по ноктите.

Започнах да се занимавам с това, когато бях на 11 години. Беше ми любопитно дали ще се справя сама да си направя маникюр, и успях. Оттогава не съм спирала да се занимавам с това, и ми доставя огромно удоволствие да го правя.

Качествата, които са необходими за направата на един хубав маникюр, са: да можеш да рисуваш, да си търпелив и спокоен и да не се отказваш. Материалите са много, но най-необходими са лакове, лампа за изпичане на маникюр и пили за оформяне на ноктите.

Не си спомням дали момче се е впечатлявало от това, което правя, но една приятелка се заинтересува откъде си купувам материалите и дали става лесно един маникюр. Помогнах ѝ с избора и ѝ обясних как става всичко. Така тя се превърна в моя „колежка“.

Любимият ми маникюр е френският. Той стои на нокътя много нежно и семпло. Почитател съм на меките и светли нюанси на цветовете. Взимам някои идеите от приложението „Pinterest“, но повечето аз ги измислям.

Моите родители много ме подкрепят в това, което правя. Приятелките ми също много ме подкрепят и ми се доверяват аз да им правя маникюра.

 

… и като спасение

Аз съм Станислав Семерджиев от 6. клас. В края на месец октомври баща ми и двамата ми дядовци един след друг се разболяха от страшния вирус Covid-19. Трябваше цял месец да съм в карантина – без да излизам, без да се срещам с приятелите си.

А през това време те ходеха на училище, следобедите прекарваха в игри навън… Бях много уплашен и притеснен. Тогава започнах да рисувам и разбрах, че по този начин се разтоварвам.

Най-много обичам да рисувам анимета, в които воюват доброто и злото и доброто винаги побеждава. Това ми вдъхва увереност, че скоро човечеството ще победи вируса.

Героите от анимационните филми и от някои игри са цветни и весели и по някакъв начин ги свързвам с моите съученици и приятели. Един от героите приличат на мой братовчед, който живее в Хонконг, и с него сме се виждали само по интернет.

Рисувам предимно с маркери (алкохолни) и с моливи (полихромос), като много често добавям различни детайли към героите, които съм виждал в интернет. Изработих си и арт албум.

По време на карантината много ми липсваше училището, контактите и игрите, но  вярвам, че скоро всички ще сме отново заедно на училище.

 

 

 

Селин Смаилова, 9. клас

Станислав Семерджиев, 6. клас